Динозавър на Седмицата: Суперзавър

Художник: Раул Мартин

Героите на Олимп: Изчезналият герой

Джейсън. Името му е Джейсън. Това е единственото, което си спомня, събуждайки се в училищен автобус, тръгнал някъде из пустинята. Нищо друго. Не помни как се е озовал там. Нито странното, хиперактивно момче, което твърди, че се казва Лио и че е негов най-добър приятел... или пък красивата Пайпър, с която явно са нещо повече от приятели. Но най-страшното е, че Джейсън не помни дори кой е той самият.
Време за чудене обаче няма. Когато странна буря връхлита него и останалите, с нея идват и чудовища - чудовища, в които Джейсън разпознава Венти - духове на въздуха... макар да не е сигурен откъде точно знае това. И, което е по-странно - по време на схватката си с вентите, момчето открива, че притежава сили, за които не е подозирал... или просто не помни.
Така започва "Изчезналият герой" - първата книга от новата поредица на Рик Риърдън "Героите на Олимп" - и още от първите страници любимият на мнозина американски автор ни впримчва във вихрен водовъртеж от магия, приключения и опасности, които дебнат на всеки ъгъл.
Джейсън, Пайпър и Лио се озовават в място наречено "Лагерът на нечистокръвните" - спасени от момиче, на име Анабет, която търси изгубения си приятел. Приятел, на име Пърси Джаксън. Изчезнал точно в момента, в който Пайпър и Лио срещат Джейсън.
Джейсън, от своя страна, все още се опитва да си спомни някои неща, но междувременно му се струпват други проблеми. Защо кентавърът Хирон, новият ръководител на лагера, изглежда толкова притеснен от присъствието му?  Коя е тайнствената жена, представяща се за негова покровителка? Каква е странната златна монета, която явно има умението да се превръща в меч? И откъде-накъде той владее съвършено латински?
Същевременно Пайпър, дъщеря на известен актьор от индиански произход, опитваща се всячески да избяга от красотата си... и скоро бива призната за дъщеря на Афродита, богинята на любовта и красотата. Може би най-измъчваният от Риърдън персонаж в поредицата - принудена да избира между приятелите си и баща си, отвлечен и държан в плен от гиганта Енкелад.
Последен, но не по важност, е Лио - тормозен непрекъснато от спомена за смъртта на майка си, виновен за която се чувства той самият. Син на Хефест, бога на огъня и ковачите, той ще трябва да се изправи срещу миналото си и да открие коя е онази зла жена, превърнала целия му живот в безкрайно бягство... а същевременно ще му се наложи да поправя цял механичен дракон...
Лагерът е настръхнал след изчезването на Пърси Джаксън - техният герой, победителят във войната срещу титаните ( и гадже на Анабет) и никой не желае още лоши новини. Но лошите новини, желани или не, идват и никой не може да промени това. Някакво ново зло се надига. Зло, в сравнение с което Кронос и титаните му бледнеят. Хера, съпругата на Зевс, е пленена - и сега Джейсън, неговият син, заедно с двамата си спътници, трябва да я открият и спасят. Времето е срещу тях - в буквален и преносен смисъл, а врагът, срещу когото ще се изправят, е по-опасен от колкото са мислели. Гея, Майката Земя, се е пробудила - и сякаш нищо не би могло да я спре - нея и чудовищата, които изважда от дълбините на Тартар.
Войната с Титаните е приключила.
Войната с Гигантите едва сега започва.

Поредният шедьовър на Риърдън. Доста по-обемен от книжките за Пърси Джаксън, "Изчезналият герой" предлага всичко, което имаше в поредицата за Сина на Посейдон... и още много. С нови уникални персонажи, които водят действието, но същевременно запазвайки стари муцуни - Пърси, Анабет, Талия и т.н., този страхотен роман ще ви отведе на поредното шеметно приключение в света на древните митове. Втората книга, "Синът на Нептун" - с главен герой Пърси Джаксън, ще ви представя скоро, а междувременно с огромно нетърпение очакваме "Знакът на Атина", в която като че голяма роля ще има именно Анабет. Какво ще се случи? Предстои да видим. А аз скоро ще обърна внимание и на другата поредица на Рик - "Хрониките на Кейн", които ще ни запознаят с най-древните и могъщи от всички богове - египетските, и със заплаха, по-смъртоносна от всичко, с което децата на гръцките богове са се сблъсквали.

Тринадесетият воин

Майкъл Крайтън - моят най-любим от стотици любими автори. Открих го за първи път в детството си, през деветдесет и осма година или някъде там, когато се сблъсках с "Изгубеният свят" - фактически втората част от уникалната дилогия "Джурасик Парк" (първата от която така и не успях да открия никъде, докато "Бард" не преиздадоха и двете книги в един общ том - най-пазената и ценна книга в колекцията ми ;) ). Смъртта му през 2008-а беше голям удар - не само за мен, а и за стотиците му почитатели, осъзнали, че вече няма да видят ново произведение от господаря на технотрилъра (които предричания, за щастие, не се сбъднаха - получихме "Пиратски ширини" и "Микро", а се носят слухове, че ще видим и още неиздадени творби, но това са все още слухове). Сред многобройното творчество на Крайтън обаче, има роман, който винаги заема специално място в сърцето ми - не на последно място заради почти перфектната си екранизация, разбира се. Става дума за "Eaters of The Dead" или "Тринадесетият воин", както става известен впоследствие. Издаден в оригинал през далечната 1976-та година, а у нас - през 1998-1999 г., този кратък роман в основата си е преразказ на една от най-известните северни легенди, тази за "Беоулф и Грендел". 

Самият роман започва с друг преразказ - този на личния дневник на Ахмед Ибн Фадлан, действително съществуваща личност, за чието бъдеще обаче се знае сравнително малко. В началото той е поет в двора на халифа на Багдад... поне докато едно "невинно" любовно приключение с отегчената съпруга на влиятелен благородник, не го изпраща в изнание като "посланик" в далечни земи. Поел дългия път към царя на Волжка България, той попада на група викинги... и е принуден да ги придружи на опасно пътуване в далечния север - където, по думите на стария крал, се е пробудило някакво древно, безименно зло.

А когато най-сетне групата на Ахмед, начело със суровия Булиуиф, пристига на мястото, младият арабин ще се сблъска не само с една различна култура, в лицето на викингите, но и със смъртоносна заплаха - тази на Вендолите, Черната мъгла. Чудовища, излизащи с мъглата, избиващи всичко по пътя си, а накрая дори изяждащи своите мъртви врагове. Дали Ахмед и компания ще успеят да се справят със заплахата? И дали някогашният поет ще успее да събере смелост и сила, за да се превърне в "Тринадесетият воин"? Онези, които са чели книгата, знаят отговора. Също и хората, гледали филма. Макар и излезли отдавна, те все още заслужават да им се насладите - книгата заради майсторството на Крайтън, а филмът - заради перфектната атмосфера, брилянтните актьори и чудовищната музика, дело на Джери Голдсмит (всеки път като чуя тази мелодия изпитвам неудържимото желание да грабна меч и да отпраша в гората ;) ).  

В заключение - ако обичате мрачно фентъзи, викинги или просто добър приключенски роман от старата школа - намерете си "Тринадесетият воин"... или се надявайте някой най-сетне да преиздаде този малък шедьовър, както "Бард" направи с "Джурасик парк" и "Изгрявящо слънце." Стискайте палци - заслужава си.

Динозавър на седмицата: Гигантораптор

Художник: Раул Мартин

Бел. авт. - готини "птичета", а?

Пърси Джаксън

Откакто Джоан Роулинг ни даде едни смазващо епични "Дарове на смъртта" и приключи (вероятно завинаги) историята на "Момчето, което оцеля", стотици автори са опитвали да тръгнат по стъпките й и да ни дадат достоен отговор на Хари Потър истерията. На моменти нещата просто не се получаваха ("Академия "Кошмари"), на други се получаваха изненадващо добре ("Левън Тъмпс"), трети бяха просто кошмарни ("Маговетри")... А после се появи "Пърси Джаксън" - и като че най-сетне феновете на типичното тийн фентъзи най-сетне намериха нов любимец.
Серията натрупа солидно количество почитатели, дори и филм, чието продължение се снима в момента (за това ще говоря в края на тази... статия (макар да мразя да наричам нещата така - твърде официално ми е) - така че на очи се набива въпросът: "Следващият Хари ли е това?" Отговор: "И да, и не." Да, защото за разлика от повечето книги на тази тематика, отново имаме герои, за които да ни пука, злодеи, които да мразим и обстановка, която да ни плени. Не, защото тук няма мрачни замъци, нито готическо, приказно очарование и мрачен уют, каквито притежаваше поредицата за очилатия магьосник.
А всичко започва с поредния ден в академията "Янси" - частно училище за деца с проблеми. Деца с проблеми ли? О, да. Пърси определено е "дете с проблеми" - страдащ от дислексия, изгонен от всичките училища, в които е пребивавал досега (шест за шест години), хиперактивен... и при това понякога му се привиждат разни... неща. Той мрази часовете, мрази екскурзиите, организирани от академията - и въпреки това таи някаква смътна надежда, че последната екскурзия, на която отива заедно с класа си, ще е малко по-различна. Дори и само заради факта, че този път ще ги води господин Бранър - единственият учител, който Пърси харесва. С нашия млад герой, както винаги е и Гроувър - слабичък, лесно разплакващ се, вероятно повтарял няколко години... и като за капак - инвалид. С две думи - най-добрият приятел на Пърси Джаксън. В общи линии - екскурзия като всяка друга.
Да... ама не съвсем.
Така де, кога друг път госпожата ви по математика ще се превърне в кръвожадно чудовище и ще се опита да ви убие? А това дори не е последният инцидент, който се случва на нашия млад герой. Всъщност нещата едва сега започват. Защо Гроувър изведнъж започва да твърди, че е пазител на Пърси? Защо изведнъж става толкова притеснен, при вида на стариците, плетящи някакви гигантски чорапи? И какво, за Бога, означава "Лагерът на нечистокръвните"?! Въпроси, въпроси... Но отговорите им ще трябва да почакат - особено, когато Пърси губи майка си в схватка с чудовищен Минотавър по пътя към лагера... и скоро научава, че причината за всичките му странности е най-странната от всички - той е полубог, а лагерът, в който се озовава е място именно за такива като него. Най-безопасното място, за един полубог - поне според Гроувър. Стига да не се беше случил малък инцидент - някой е откраднал Мълнията на Зевс - могъщо оръжие, смъртоносно в неподходящи ръце, а самият Зевс обвинява за кражбата... Пърси. И сега той, заедно с Гроувър и красивата Анабет, дъщерята на Атина, трябва да върнат Мълнията обратно, преди да е станало твърде късно... и да открият истинския крадец, чиято личност всъщност е доста изненадваща, но не и неочаквана. Мълнията трябва да бъде върната - но освен нея, Пърси иска да върне и майка си, изпратена в царството на мъртвите - факт, който усложнява и без това трудната мисия.
Това, основно, е историята на "Крадецът на Мълнията" - първа книга от сагата за Сина на Посейдон и неговите другари - сага, продължаваща с пълна пара и в "Морето на Чудовищата" - където нещата стават маалко по-сложни.

Изминала е една година, откакто Пърси Джаксън е извършил първия си Подвиг, сблъсквайки се с чудовища като зловещата Медуза и могъщия Минотавър. Сега обаче той прекарва дните си в поредното училище, опитвайки се да бъде възможно най-нормален и да стои далеч от проблемите. Което скоро става невъзможно - заради пристигането на трима Лестригони - човекоядци под прикритие, опитващи се да го унищожат, веднъж-завинаги. Въпреки всичко, Пърси успява да се справи с положението (не без помощта на Анабет и странния му нов познат - Тайсън, който се оказва не само циклоп, а и... още нещо) и отново  поема към Лагера на Нечистокръвните... само за да го завари напълно променен. Някой е отровил Елата, която пази лагера, кентъвърът Хирон е заместен от не особено приятния Тантал, а отслабналата защита на лагера го прави уязвим за атаки от чудовища. И все пак надежда има... но тя е в Златното руно, а за да стигне до него, Пърси трябва да премине през Морето на чудовищата - и, ако все пак оцелее някак, да измисли как да се пребори с чудовищния циклоп Полифем и неговите кръвожадни... овце. И всичко това - за да вземе Руното, да спаси лагера... и да измъкне стария си приятел - сатирът Гроувър, от лапите на Полифем.
А междувременно Пърси ще разбере, че неща, много по-тъмни и неприятни от всичко досега, предстоят да се случат в обозримото бъдеще. Някакво зло стои скрито в сенките, наблюдаващо, изчакващо да нанесе смазващия си удар, когато моментът настъпи. Но за това зло ще разберем малко повече в третата част: "Проклятието на Титана"

Неприятни времена настават за полубоговете. Невиждани чудовища бродят из света, опитвайки се да се докопат до всички, притежаващи божествена кръв... и често успяват, поради което броят на новите полубогове, пристигащи в лагера, намалява. Пърси и приятелите му са изпратени да търсят нови "различни" - деца, които дори не подозират за силите, които притежават и за съществата, които се опитват да се докопат до тях. Пърси, Анабет и наскоро присъединилата се към тях Талия, дъщерята на Зевс, пътуват към частно училище, където сатирът Гроувър е направил важно откритие - цели двама полубога, брат и сестра, при това много могъщи. Групичката трябва да се опита да ги отведе бързо в лагера, където двамата ще са в относителна безопасност... само дето спасителната мисия се проваля, Анабет попада в ръцете на врага, а пред Пърси е нов, по-силен враг - Генерала, под чието командване е отвлечена богинята Артемида. Но... кой е толкова могъщ, че да залови божество? Пърси трябва да разбере скоро, като същевременно се налага да спаси изчезналата богиня, измъчван непрекъснато от изчезването на Анабет. А Оракула предрича, че на света се е появило ново чудовище - същество с достатъчно мощ, за да срине Олимп до основи... Дали Пърси и останалите ще се справят с всичко това? Бъдете сигурни... но победата никак няма да е лесна, а загубите, които ще понесе малката групичка, тръгнала да спасява Анабет и Артемида, са по-тежки от очакваното... А сянката на Кронос, бащата на боговете, все така остава надвиснала над техните деца и финалният час наближава - скоро мощта на Първия Титан ще стане достатъчна, за да нападне Олимп... но преди това ще се случи "Битката за Лабиринта":

Лабиринтът... най-гениалното творение на гениалния Дедал. Мястото, обитавано от Минотавъра, но и не само от него...
Положението за нечистокръвните става от лошо по-лошо. Титаните стават все по-силни и истинската война за Олимп става все по-близка. А Пърси Джаксън... е, той току-що е приет в ново училище. За пореден път. И този път Пърси има абсолютното намерение да не бъде изритван от него. Само дето той е полубог. А полубоговете привличат чудовища - в този случай смъртоносни мажоретки. Заедно с едно смъртно момиче, което по някакъв начин умее да вижда през Мъглата, спускана от Олимп за заблуда на смъртните и пречеща им да виждат света на боговете, Пърси отново трябва да бяга. Но с връщането си в Лагера, той заварва странни неща. Неговият приятел - Гроувър, е на път да загуби най-голямата си мечта; Анабет се държи странно, а на всичкото отгоре, Нико Ди Анджело, синът на Хадес е на свобода, опитващ се да върне мъртвата си сестра, без значение от цената.
И сякаш това не е достатъчно, а последователите на Кронос стават все повече и повече, а самият той скоро ще се надигне и ще ги поведе срещу боговете. Единствената надежда на техните деца, поне според Анабет, лежи някъде из Лабиринта на Дедал... така че тя, Пърси, Гроувър и циклопът Тайсън ще се спуснат в опасните му дълбини, докато тъмнината се спуска над света, а загубите стават все по-тежки. И, разбира се, тук е новото Велико пророчество, според което някой - Пърси или Нико, ще изиграе решаваща роля в титаничната битка, която предстои - битка, в която Олимп ще бъде спасен... или унищожен. Настъпва времето на "Последният Олимпиец":

"Камък по камък. Заклех се да го разруша камък по камък."
Кронос вече има ново тяло. И сега, повелителят на Титаните се е насочил към Олимп и този път сякаш няма кой да го спре. Могъщото чудовище Тифон, в древността почти победило боговете, сее разруха по пътя си. Крепостта на боговете - Олимп е незащитена и всичко пада върху раменете на полубоговете. Пърси и компания трябва да намерят начин да спрат Тифон и армиите на Бащата на боговете... защото този път цената е по-висока от всякога.
Титанична битка. Цялата последна книга от поредицата за Пърси Джаксън е една титанична битка, която просто си плаче да бъде екранизирана във филм с мащабите на "Хари Потър и Даровете на Смъртта част ІІ". Перфектният финал на една перфектна поредица, изпълнена с приключения, готини герои (ще се влюбите в Анабет, ще обикнете Пърси и със сигурност ще харесате Гроувър) и могъщи чудовища, но и страхотен хумор (Риърдън е цар!)... и със сигурност ще искате още. И това "още" вече дойде, под формата на "Героите на Олимп" - новата поредица на Рик, за която ще говоря по-късно.

И като стана въпрос за филми... преди няколко години се появи първият от тях - екранизацията по първата книга - "Крадецът на мълнията". 

Режисиран от Крис Кълъмбъс ("Хари Потър и Философският камък", "Сам в къщи" и т.н.), филмът беше посрещнат с огромни очаквания... и за съжаление, зле приет от повечето фенове. Защо ли? Защото историята беше променена, при това повече от допустимото... ако питате феновете (аз, въпреки че съм фен на книгите, страшно много харесах филма). С няколко думи - героите бяха по-възрастни (в книгата са деца, поне в началото), Хидрата изобщо не присъстваше в първата книга, Гроувър беше тъмнокож (което, ако питате мен, беше най-доброто попадение във филма - Брандън Т. Джаксън беше чудесен Гроувър) и Анабет не беше блондинка. Горката Александра Дадарио си отнесе адски много критики именно заради цвета на косата (като че именно това е най-важното - никой не гледа косата, драги ми "Фенове", а доколко някой си изпълнява ролята добре - а Алекс се справи забележително), а самият филм - заради пропуските и промените... но пък едва ли има кой да критикува Логън Лермън като Пърси - него всички го обичат - и с право, защото е идеален за ролята. Честно казано, филмът е страхотен, актьорите - идеални за мен и като цяло се е получило доста добро забавление за цялото семейство. Освен това никога не съм бил от феновете, които ненавиждат даден филм заради различията от книгата. Книгата е едно. Филмът - друго. Запомнете го и теглете чертата. Все пак единствената екранизация по роман, която следва точно книгата е сериалът "Игра на Тронове" (перфектен!) и то защото Джордж Мартин е в сценарния екип. Честно, никога не съм разбирал целия този хейт, който заля "Пърси Джаксън и Крадецът на мълнията" - хейт, който насмалко не доведе до приключването на филмовите опити по тази тема, както стана с "Ерагон". Но, за разлика от Ерагон, Пърси получи втори шанс - "Пърси Джаксън и Морето на чудовищата" започна снимки съвсем скоро и остава всички да се надяваме този път нещата да са се получили добре от "фенска" гледна точка, за да получим и останалите продължения. Актьорите са си все същите... но липсва Пиърс Броснан като Хирон, което за мен е пропуск.

Както и да е, да оставим филмите на мира (и да се надяваме новият режисьор да се справи по-добре от Крис, макар той да направи каквото можа) и да се нахвърляме върху "Изчезналият Герой" - първа книга от "Героите на Олимп"... но за нея - друг път....

Динозавър на седмицата: Конкавенатор

Художник: JELSIN, Deviantart

Нещо (зомбо)кратко, но пък от сърце

Когато съществото вдигна поглед към него, Луи почти очакваше то да изхрипти „Мооозъци, моозъци.” Едва не се усмихна при тази мисъл – после усмивката угасна преди още да се е зародила. Защото в погледа на нещото отпред се четеше не само всепоглъщащ, подлудяващ глад – а и някаква студена искрица разум, която накара косъмчетата по врата му да настръхнат. „Значи американецът е бил прав – помисли си. – Те се променят.”
Създанието не бързаше да го напада. За момента просто го наблюдаваше, сякаш преценяваше дали си заслужава да го нападне въпреки глада. Луи беше сигурен, че ако се бе сблъскал с тварта преди около шест месеца, тя не би се поколебала да му се нахвърли. Тогава всички като нея бяха безмозъчни, тласкани от инстинкт, древен като света. Но после бяха започнали да се променят. Да... еволюират по някакъв начин. Да, еволюираха. Учеха се да мислят наново.
- Хайде де! – почти изкрещя французинът. – Убий ме, щом искаш, какво повече чакаш! – Закашля се, изплю кървава храчка и отново впери поглед в онова, което някога може би е било човек. – Убий ме, че да се свършва.
Съществото изсъска (цяло чудо бе, че такова костеливо нещо може да издаде толкова мощен звук) и, явно най-сетне взело решение – каквото и да значеше това за него, тръгна напред. От разкривените му пръсти капеше кръв, но май си беше негова – на дланта имаше дълбока отворена рана.
Някой случаен наблюдател би помислил Луи за напълно откачен. Нямаше нормален човек, който да стои на едно място докато тварта се приближава към него. На Луи не му пукаше. И без това щеше да умре. Предпочиташе да го убие зомбито, а не ракът. Изчадието поне щеше да го довърши бързо. Срина се на колене, прекършен от нов пристъп кашлица, който отне дъха му. Когато световъртежът премина, Луи вдигна глава, срещайки отново очите на създанието. „Скоро ще свърши – сякаш казваха те. – Скоро всичко ще свърши.”
И когато зомбито най-сетне се хвърли към него, Луи най-сетне се усмихна широко. И не спря да се усмихва чак докато то не откъсна главата му. После се възцари благословеният, дългоочакван мрак.

Кървави Книги - няколко думи

Клайв Баркър - за много хардкор хорър фенове, името му е синоним на качествения и безмилостен ужас. "Бъдещето на ужаса", както го нарича самият Стивън Кинг, става популярен именно с този уникален сборник, както и с няколкото му продължения - и определено има защо.

Началото започва с нещо средно между разказ и увод (който съм почти сигурен, че е бил публикуван като отделна история в сборник хорър истории, с името Рей Бредбъри като автор на целия сборник - макар фактически само една от историите да бе негова), който е сам по себе си брилянтен, а след това идва истинското пиршество:

СРЕДНОЩНИЯТ ВЛАК ЗА МЕСО - Каквото и да си говорим, след екранизацията не бих могъл да си представя убиеца с лице, различно от това на Вини Джоунс (който, в интерес на истината, беше може би най-доброто в иначе не особено сполучливия според мен филм). Но както и да е - онези, които са гледали филма, вече знаят историята. Безмълвен убиец, дебнещ в метрото на големия град, оставящ след себе си кървави останки. Каква е причината да избива толкова хора? Е, открийте я сами!
ПЛЯМПАЛОТО И ДЖАК пък безспорно е най-веселата история в целия сборник, разказана през погледа на демон, чиято не особено благодарна задача е да изкуши по някакъв начин определен човек. Само дето споменатият човек далеч не е толкова лесен за изкушаване... и веселбата започва!
КЪРВАВ СВИНСКИ БЛУС - може би най-добрият разказ в сборника... и най-бруталният. С няколко думи - имаме си чудовищна свиня, жертвоприношения, кръв - и усещането, че няма да гледате със същите очи на прасетата.
СЕКС, СМЪРТ И ЗВЕЗДЕН БЛЯСЪК - ни отвежда на сцената на един погиващ театър, готвещ се за последното си представление. Много различен от бруталния "Кървав свински блус" и веселяшкия "Плямпалото и Джак", тук Баркър е почти в стихията си. Почти? Да, защото той истински се развихря във
В ХЪЛМОВЕТЕ, ГРАДОВЕТЕ - два града, един срещу друг. Титани, създадени от стотици хора, вплетени в огромните им тела... и един епичен сблъсък, който няма да забравите скоро.

Баркър у нас - най-сетне в пълния си блясък. Разкошна корица, прекрасен превод - това са първите впечатления от сборника. Останалото е чудовищният талант на може би най-креативния съвременен автор на фентъзи и хорър в света. Препоръчвам задължително!

Други мнения: В The Dark Corner и Книголандия

AlexSoft ни предлагат "Пророчеството на маите"

Стив Олтън от много време ми е любимец - да се надяваме да видим у нас и другите части на акулския хорър "МЕГ", както и The Loch...

Моята страничка в Goodreads...

Създадох я едва днес и тепърва ще я допълвам...

Unescoceratops and Gryphoceratops

Julius T. Csotonyi

Два нови цератопса, наскоро сдобили се с имена. Семейството на рогатите чудовища става все по-голямо ;)

“Джурасик парк 3D”

Ето новина, която отдавна чаках. Време беше и "Джурасик парк" да се появи в 3D формат - особено след като и "Междузвездни войни - Епизод 1" го направи, макар и със смесен успех. Датата – 19-ти юли, 2013-та година. На същата тази дата филмът навършва 20 години от официалната си премиера - какъв по-добър начин тази годишнина да бъде чествана?
Добрата новина в случая е, че лично Спилбърг ще надзирава процеса по конвентирането на класическия сай-фай трилър, докато снима дългоочаквания (поне за мен)  Robopocalypse, така че съм сигурен, че епосът "Джурасик парк" ще получи достойно завръщане в 3D... докато чакаме четвъртия филм от поредицата в близките няколко години.

Primeval: New World - актьорите

Снимките на първия сезон вече започнаха, а актьорският състав вече е известен. Това са:
Нийл Матър (Eureka), в ролята на Евън Крос :

Сара Канинг (The Vampire Diaries) като Дилън Уейр:

Миранда Фригън (Heartland) като Анджи Финч:

Джеф Густафсон (Once Upon A Time) като Кен Лийдс:

Дани Рахим (Young James Herriot) като Мак Рендел:

Том Бътлър (The Killing) като Дрейк:

Кристъл Лоу (Final Destination 3) - името на героинята й още не е известно:

И Андрю Лий Потс (Конър от оригиналния Primeval) - като... Конър (разбивайки очакванията ми Бен Милър да се завърне като Лестър):

От режисьорите засега са известни Аманда Тапинг ( Stargate SG1, Sanctuary - основно като актриса), Анди Микита (Stargate SG1, Stargate Universe), Мартин Ууд (Stargate SG1, Sanctuary) и Майкъл Роу (Smallville, Kyle XY).
Сценарият е поверен на Джилиан Хорват, Джудит и Гарфийлд Рийвс-Стивънс, Сара Дод, Катрин Колинс и др.

Засега все още не е ясно какви същества ще видим, но от някои фотоси от снимачната площадка можем да съдим, че "чудовището на седмицата" за пилотния епизод ще е малък хищен динозавър. Надявам се да видим и повече от "Бъдещите Хищници", които бяха основен акцент в британския оригинал, но пък авторите могат да ни изненадат с ново чудовище от бъдещето, което да върши повече поразии и от тях (което едва ли е възможно).

И така и така заговорих за Primeval като франчайз - няма ли някое нашенско издателство да пусне и у нас романите по сериала (тези за възрастни... а защо не и онези за по-млади читатели, примерно новелизациите на епизодите от първите сезони)? Особено щастлив ще съм да видя преведена "Сянката на Ягуара" на Стивън Савил, в която британският екип, воден от първия си ръководител - Ник Кътър, се озовават в Перуанската джунгла, където срещат разни хищни твари... но повече ще разкрия в предстоящото си ревю за романа.

Дано видим тези страхотни книжки и у нас - а дотогава (ако изобщо се случи някога - най-вероятно не) ще си чакам канадското разклонение на сериала, а защо не и игралната щатска продукция, чийто сценарии май вече е готов.
Динозаврите в телевизията нямат намерение да се отказват - дори и след като "Тера Нова" беше спрян от "Фокс" (но май "Нетфикс" ще го възкресят - и да се надяваме на подобрение спрямо първия сезон). А това може само да ни радва - нас, почитателите на приключенската фантастика.

Опити за писане: Птица-Касапин (ъпдейт)

От много, много време пиша - било разкази (натрупал съм голяма бройка такива), било романи (не чак толкова много като разказите, нито особено качествени, но пък си ги харесвам). Проблемът ми с последната форма на писателско изкуство е, че съм адски непостоянен - не мога да задържа вниманието си дълго върху дадена история... затова повечето романи се появиха изключително мъчително (и едва ли някога ще видят бял свят, освен ако не реша да ги публикувам в този блог). Затова пък ентусиазъм никога не липсва и ето, че захванах нова история - епично (или не) фентъзи, което обаче не се развива в средновековна вселена с елфи, джуджета и други приказни същества, а в свят, наподобяващ  Африка, с многобройни диви племена, загадъчни кралства, магьосници, вещици... и чудовища, излезли от африканските легенди и разкази. Дали ще се получи нещо - ще видим тепърва... ако довърша някога тази история... 

Ето и началото:

Умирането на сърцето е нещо, което

не можеш да разделиш с никого.

Африканска поговорка

Верният път е само един –

погрешните са хиляди.

Персийска поговорка

Горчивото сърце разяжда своя господар.

Африканска поговорка

Всеки човек, подобно на луната, има

своя неосветена страна, която не показва на никого.

Марк Твен

Глава 1.

1.

         Първоначално го взе за голям камък, едва подаващ се от високата пожълтяла трева. Едва след като се приближи до него осъзна, че е коте.

            Беше малко по-голямо от  средно лъвче, козината му бе с цвета на облаците, надвиснали над саваната, а синьозелените му очи хвърлиха гневни искрици, когато животинчето го забеляза. То изви гръб досущ като домашно коте, отстъпи назад и изсъска, оголвайки малки, но на пръв поглед достатъчно остри, зъби.

            Първоначално момчето наистина го помисли за лъвче. Знаеше, че понякога в лъвското котило може да се роди различно малко – или бяло, или черно, като последните бяха най-редки. Хората от народа, обитаващ Кристалния бряг, смятаха за невероятен късмет да откриеш такова лъвче. Вярваха, че такава среща носи дългогодишни успехи и щастие на случайния откривател. И, въпреки че животинчето не беше точно черно, а буреносносиво, все пак беше рядка гледка.

            Зарадвано от неочакваната среща, но едновременно с това и притеснено (пак поради същата причина), момчето затърси с поглед майката на лъвчето. Трябваше да е някъде наблизо – първата и най-важна причина Гален да не се приближи повече до малкото. Не му се искаше да се срещне с разярена лъвица. Беше виждал хора, които прекрачваха границата – гледката не бе приятна.

            От лъвицата обаче нямаше и следа. Сред високата пожълтяла трева не помръдваше нищо. Само вятърът разклащаше тънките стръкчета, караше ги да се вълнуват като бурно море от злато. Колкото и странно да бе, отсъствието на майката притесни момчето още повече. „Трябва да е тук някъде – помисли си. – Не би оставила малкото си само... нали?”

            Изненадващо, но не понечи да тръгне обратно към града – всъщност дори не му хрумна да си върви преди лъвицата да се появи отнякъде. Просто продължи да се оглежда, без да помръдва, като някоя от статуите-пазители, които охраняваха храмовете в Града.

            Топли капки западаха по главата и раменете му. Някъде на запад проблясна мълния и яркият светлик раздра за миг тъмносивата купчина облаци, които сякаш всеки момент щяха да захлупят земята, също като в старите легенди.

            Стреснато донякъде от тътена на мълнията, момчето се обърна в посоката, където бе ударила. Докато се обръщаше, погледът му беше привлечен от някакво старо, мъртво дърво, стърчащо съвсем самичко сред полето. Стволът му беше изкривен, болезнено прегърбен, като възрастен човек под тежестта на годините. А клоните му – голи, черни и сухи, се протягаха към тъмното небе, сякаш просеха милостиня от боговете. И там, само на няколко метра от ствола на мъртвото дърво, лежеше грамадна тъмна маса, полускрита сред тревата.

            Първоначалната реакция на Гален беше да побегне. Да затича обратно към брега с цялата сила, на която бяха способни краката му, без да се обръща назад – макар да знаеше, че едва ли може да надбяга дивата котка. А после, само няколко удара на сърцето по-късно, разумът му се намеси, надделявайки над инстинкта и внезапната паника. Ако това там наистина беше лъвицата, досега да го е нападнала, осъзна постепено той – за да го прогони от територията и малкото си... или за да го убие, ако го сметне за лесна вечеря. Жива лъвица не би стояла неподвижно в присъствието на натрапник.

            „Защо не помръдва? Защо не ме напада?”

            И едва сега момчето видя мухите, сякаш появили се от нищото в отговор на въпроса му. Въпреки че вече ръмеше, облаците досадни насекоми се тълпяха над тъмната форма сред тревата. Не беше чул жуженето им заради воя на вятъра – звук, който ставаше по-силен с всяка изминала минута. Каквото и да беше онова в тревата, обаче, то не правеше и най-малките усилия да прогони натрапниците. Един от признаците, че нещо не е съвсем наред. Никое живо същество не би търпяло проклетите гадини.

            „Значи е мъртво. Ако това там е майка му, значи е умряла – затова е самичко.”

            Противно на каквато и да било логика, Гален тръгна внимателно към проснатата в тревата фигура, напрягайки очи едва ли не до краен предел, в опит да различи каквото и да било движение от страна на привидно мъртвото нещо. Не съзря обаче и най-малкото помръдване; не успя да различи дори и най-слабия признак на живот. Не потърси с поглед кръжащи лешояди – птиците отдавна бяха избити от хората покрай брега, които вярваха, че те пренасят болести. А хиените рядко скитаха по тези места.

            Поуспокоено донякъде, момчето се приближи още. Тревата шумолеше в краката му, а капките топъл дъжд все така падаха върху него. То не им обърна внимание. Колкото повече се приближаваше, толкова по-гневно и силно ставаше жуженето на мухите. Насекомите не бяха доволни от присъствието му. Те обаче не можеха с нищо да му попречат.

            Щом се озова достатъчно близо, Гален Варас спря и огледа фигурата на земята. Очите му бавно започнаха да се разширяват, той отстъпи инстинктивно крачка назад, усещайки как косъмчетата по врата и ръцете му настръхват, докато възприемаше картината пред себе си.

            Беше сгрешил.

            Това тук не бе лъвица.

            Тялото, изпънато в цялата си дължина почти в краката му, беше огромно. С размерите на магаре или дребен кон, но много по-дълго, то със сигурност принадлежеше на котка – но на никоя от котките, които Гален беше срещал и които познаваше. Той приклекна, за да огледа трупа по-внимателно. Цветът на козината беше тъмносив, също като на малкото – вместо лъскава като неговата обаче, тази на мъртвото животно беше проскубана и мръсна, липсваща на места, разкривайки наранена плът, по която пълзяха тлъстите зелени и черни насекоми. Ребрата изпъкваха под тънката кожа, а върху муцуната на огромната котешка глава зееше голяма, неравна рана, която едва не разцепваше челюстта на две.

            Докато разглеждаше, удивен, мъртвото тяло на гигантския хищник, Гален започна да си спомня някои от разказите, които бе чул от племената, живеещи в съседство с Кристалния бряг. Още от малък той обичаше да ходи в селата им, да слуша странните им, но очарователни песни и загадъчни истории – а и те го бяха приели с радост, като един от тях, макар да принадлежеше към странните белокожи нашественици (и не само, че принадлежеше, но беше и син на техния господар). Разказваха му какви ли не истории: за демоните, които дебнели край потоците във вътрешността и отвличали непредпазливите младежи; за огромните прилепи, появили се един ден от дълбините на гората; за магьосници, вещици и хиеноморфи... и за котките, разбира се. За гигантските котки.

            Мванга.

            „Духове в морето! Било е истина...”

           

2.

           

            Когато първоначалните удивление, изненада и шок започнаха малко по малко да го напускат, Гален осъзна две неща. Първо, че е попаднал на нещо много важно (което се подразбираше от самосебе си), и второ – че трябва да вземе малкото, макар да не беше съвсем сигурен относно тази точка.

            „Прекалено малко е, за да се оправи само – помисли си. – Стъмва се, а през нощта из тези места плъзват хищници.”

            Като кралски син, макар и незаконороден (което не значеше почти нищо в град като Видре), Гален съвсем спокойно би могъл да отведе животинчето в палата – за нещастие на горките слуги, и никой нямаше да посмее да възрази; още повече, че младият принц отдавна беше известен из града с дългите си самотни походи до хълмовете покрай града и със странните неща, които понякога донасяше оттам. Никога досега обаче не беше водил в палата живо същество (като се изключеше болният сурикат, който обаче умря докато момчето го отведе у дома).

            „Както и да е... предполагам, че татко няма да възрази.”

            И, взел категорично решение, Гален се изправи, хвърли последен поглед към мъртвия гигант и се обърна да потърси котето.

            Нова мълния раздра небесата – тътенът й накара натежалия въздух да потрепери. Момчето затърси с поглед малкото животинче. Тъмнината падаше все по-бързо – заради идващата нощ, а и поради облачните купове на небето, и видимостта ставаше все по-слаба, въпреки че още не се бе стъмнило съвсем.

            Отне му съвсем малко време да открие котето – беше се покачило на един нисичък термитник малко встрани от мястото, където младият принц го бе видял първоначално. Беше свило глава между раменете, настръхнало като голяма мъхната топка, и не откъсваше поглед от момчето. От пръв поглед личеше, че е уплашено... и че със сигурност няма да се даде без бой.

            Гален въздъхна. „Старият лечител ще бъде особено доволен като ми види ръцете.”

            Тръгна към животинчето преднамерено бавно, внимавайки да не направи някое рязко движение с което да го накара да избяга. Котето се размърда неспокойно, но остана на мястото си. „Добре...” Щом се приближи достатъчно, момчето започна да му говори – успокояващо и нежно. Не беше сигурно дали животинката го разбира или не, но като че думите (или по-точно интонацията на гласа му) имаха някакъв ефект. Във всеки случай котето продължи да стои там, където си беше, въпреки че все още бе настръхнало. Зелените му очи все така не се откъсваха от младежа.

            „Хубаво – каза си Гален. – Да приключваме с това по-бързо.”

            - Спокойно, момчето ми – каза, без всъщност да е сигурен, че малкото е мъжко или не. – Не бой се, нищо няма да ти направя...

            Същевременно протегна внимателно ръце, стягайки се отвътре в очакване на предстоящата схватка.

            - Не се бой, ще те отведа на безопасно място – продължаваше да говори той. – Там ще бъдеш добре, обещавам ти.

            Котето изсъска гневно и се озъби, но не направи опит да избяга или да се бие – дори когато дясната длан на момчето го докосна зад врата. Козината му беше мокра, на допир като влажна кърпа.

            - Ето, виждаш ли? Нищо няма да ти направя.

            Хвана го внимателно и го вдигна, без да срещне особена съпротива, освен някой и друг гневен поглед и сърдито фучене. Изненада се колко тежко се оказа котето – но Гален беше свикнал да носи тежки неща.

            „Сега вече е моментът да ме издере.”

            Само дето и този път сбърка. Малкото издаде тънък, носов звук и сбърчи носле, но не замахна с лапи. Гален го притисна до гърдите си, очаквайки всеки момент то да извади острите си нокти и да го одраска. Вместо това котето се сгуши в него, сякаш беше питомно.

            - Страшно бързо омекна, а дребосък? – подсмихна се. В отговор животинчето изсъска.

            Гален въздъхна вътрешно. Не очакваше да стане толкова лесно – обикновено дивите животни, особено малките, не биваха очаровани от докосването на човешко същество – а за гушкане и дума не можеше да става. Всеки опит да направи нещо подобно с леопардче или лъвче, би завършил с издрани ръце и гърди.

            „Но това е Мванга – помисли си. – Не лъв или леопард.”

            Дъждът се усили, капките взеха да стават все по-тежки и удряха все по-силно. Над хоризонта, сивите облаци станаха катраненочерни. Вятърът започна да вие, сякаш гладна хиена надаваше своя скръбен зов, и Гален потръпна.

            - Хайде, момче – прошепна. – Да вървим.

            „Преди баща ми да е изпратил стражи да ме търсят.”

            Което рано или късно щеше да стане, ако закъснееше повече. По принцип Гален не беше от принцовете, които ги гледаха като стайни цветя – още от съвсем малък беше доказал, че може да се оправя сам и, макар в началото някои (особено сред съвета на старейшините) да не бяха особено доволи от честите му скитания и гостуванията му в селата на местните, скоро всички разбраха, че да се опитат да го променят е загубена кауза. Той просто отказваше да се държи като принц.

            Само дето дори и най-големият приключенец и здравеняк, не би останал навън в подобна буря. Не и ако има капчица разум в главата си.

            Затова Гален забърза по пътя към стените на Видре, притиснал треперещото коте до себе си в опит да му даде малко топлинка, макар че самият той едва се сдържаше да не се разтрепери.

            Почти беше стигнал до градските порти, когато котето внезапно полудя. Започна да се извива лудешки в ръцете му, задраска го и взе да се опитва да го ухапе, сякаш внезапно бе осъзнало, че е в ръцете на човек.

            „Знаех си аз, че няма да е толкова лесно...” – въздъхна принцът, докато се опитваше да удържи животинката. Въпреки, че бе малко, котето беше изненадващо силно и усилието да не го изпусне, беше голямо. Затова когато съзря приближаващите се стражи с факли в ръце, Гален се зарадва и забърза към тях, стискайки зъби от болката, причинена му от впитите в плътта му нокти на малкото. „Все пак ме чака посещение при лечителя... и мъмрене от страна на татко. Страхотно. Просто страхотно.”

            - Хей, Рилен – подвикна момчето на високия страж с бръснатата глава, който водеше групата, – я ела да ми помогнеш с това...

(следва глава 2)

Идва "Сблъсък"

Поредната разбиваща новина от родните издателства! "Сблъсък" на Стивън Кинг най-сетне ще бъде преиздадена от "Бард", което само по себе си е малък празник.  Една от най-епичните книги на Краля извън цикъла за "Тъмната кула" (другите са "ТО" и "Под Купола") - като обем, мащаби и разказ, "Сблъсък" е и една от най-известните му творби.
Феновете на Кинг у нас от много време чакаха "Сблъсък" да бъде преиздадена. Ето, че съвсем скоро това ще стане.
излиза на 02.04.2012 г.

Кървави книги

По една или друга причина (често неоснователни) Клайв Баркър така и не получи у нас подобаващото му се внимание. Навремето "Плеяда" издадоха "Обречени на Ада" (въз основа на която самият Баркър създаде иконичния "Хелрейзър"), а имаше и планове да се издадат и други негови книги - "Кабал", "Евървил" и т.н. Но това не стана. Едва преди известно време "Инфодар" се решиха да издадат поредицата "Абарат"... в раздел "Детско-юношеска литература"... Въпреки че лично на мен поредицата се струва прекалено мрачна за деца. Но както и да е.
И ето че сега най-сетне и българските фенове на хоръра (а и тези на истински стойностните четива) имат възможност да вземат в ръце "Кървави книги" - еталон в жанра, носител на „Уърлд Фентъзи“ и „Бритиш Фентъзи“ наградите.
Някои от разказите в "Кървави книги" вече достигнаха до нас благодарение на екранизациите им - "Кендимен", "Среднощният влак за месо" (уникален Вини Джоунс) и др. - но, съгласете се, по-добре е да прочетете самите разкази. Усещането е друго. Много по... лично. И плашещо. А стилът на Баркър е уникален, уверете се в това:
Излиза на 12.03.2012 г., а издателите са "Колибри".

П.П. Е тая година се скапах. Тия издателства определено ще ме разорят. "Микро", "Фрагмент", "Джейк Ренсъм", "Събитието", "Поглед в мрака" (от поредицата "Сянката на Умелите" на Ейдриън Чайковски), "Левиатан се пробужда"... а сега и "Кървави книги"... Тази година определено се очертава много добра!

Събитието, Дейвид Лин Големън

"Събитие" е най-тайната организация в Съединените щати, изградена от най-блестящите индивиди в областта на науката, философията и военното дело. Ръководени от безстрашния майор Джак Колинс, тези хора са посветени на това да разкриват истината, таяща се зад митове и легенди, разпространени в световната история - от подземни агенции и теории на конспирацията, до извънземен живот и НЛО. И сега, когато е разкрита нова неописуема заплаха, най-голямата надежда за оцеляване на човечеството са Колинс и неговият екип.

Този път Организацията се изправя срещу враг със забележителна сила и мощ. За да са сигурни, че грешките от миналото няма да бъдат повторени никога, хората от Организацията трябва да се сработят със странен съюзник и да спрат смъртоносното присъствие, известно единствено като "Унищожителя на светове". Сега, насред пустошта на пустинята в Югозападна Америка, ще започне епична битка между два вида...

Добрееее.... първо Грейг Бек с "Под леда", после Конрад с "Произход", след това Фейхи с "Фрагмент" и Търман с "Химера"... Ако продължават в същия дух Алекс Софт определено ще се превърнат в любимото ми издателство. Дано от тях да видим и някоя друга книжка на Джереми Робинсън или Стив Олтън...

Малко новини: Primeval: New World

Обявен преди известно време, първият Spin-Off на британския хит Primeval (който представих не особено адекватно преди няколко дни) скоро ще се превърне в реалност, а ето и какво знаем досега за него.
Първият сезон ще е от 13 епизода - което го прави най-дългият сезон в цялата история на Primeval досега (изключваме сниманите като общ сезон четвърти и пети на оригиналния сериал).
Кейти Нюман от Impossible Pictures споделя, че тонът на сериала ще бъде: "По-мрачен, по-страшен, и по-възрастен" от този на оригинала... което навява асоциации с "Торчууд", който е по-възрастна версия на "Доктор Ху".
Действието се развива в Канада, с канадски екип (нормално е, тъй като самия сериал е канадски), като някой от оригиналния британски екип ще се направи камео в пилотния епизод (басирам се, че ще е Лестър - кой друг, освен шефа на стария екип може да се пръкне в пилота на новия? Е, добре де, и Конър може... или Бекър).
Продукцията на сериала започва в края на миналата 2011 година.
Тим Хейнс, един от създателите на оригиналния Primeval отново ще влезе в ролята на изпълнителен продуцент, заедно с Мартин Ууд и Джилиан Хорват (Sanctuary).
Първоначалното заглавие на сериала е трябвало да бъде Primeval: New Order, като в последствие е променено на New World.
Сериалът ще бъде независим от оригиналния Primeval, като единствените общи неща са вселената, която делят (т.н. Primeverse), аномалиите и съществата - праисторически и такива от бъдещето, с които новият екип ще се сблъсква във всеки епизод.

Абсолютно съм сигурен, че в някоя серия ще се появи или Гигантопитек или някое друго праисторическо човекоподобно (все пак из Канадските гори броди Бигфут...), а съдейки по промоционалните постери, вероятно ще видим и "Гигантския касапин" - Мегаланията, която е огромен, смятан за изчезнал (а според някои за все още жив) гущер от рода на вараните.
Но това са само предположения, а дали ще се оправдаят - е, ще видим през есента...

Годи препоръчва: Някои от най-добрите палео-артисти в света

Ето няколко линка с галерии на едни от най-добрите съвременни художници на праисторически твари.

Започваме с Todd S. Marshall:

Линк

Raul Martin

Линк

Fabio Pastori

Линк

Michael Screpnick

Линк

Julius T. Csotonyi

Линк

За тези се сещам в момента - ако открия други също толкова добри, ще пусна и тях. А сега - наслаждавайте се на прекрасните им творения

Вече прочетено: "На Запад от рая", Хари Харисън

От векове наред Северът е дом на многобройните племена на Тану. Номади и ловци, зависещи почти изцяло от многобройността на дивеча, сега те са измъчвани от тежките, сякаш безкрайни зими, които като че нямат край. С преместването на дивеча на юг, далеч от планините, гладът се спуска над племената. Това е и причината членовете на едно от тях, водени от вожда Амахаст да поведе хората си към морето - единственото що-годе безопасно място... безопасно, защото  просторните равнини на юг са ловни територии на други племена Тану, готови да вдигнат копията си срещу всички натрапници... а в горите още по на юг (единствените свободни места) дебнат Мургу - студенокръвните. Дума, която за човешките племена от севера е равнозначна на смърт.
Докато се занимават с риболов, опитвайки се да попълнят намаляващите запаси, Амахаст и хората му (сред които е и малкият му син Керик) случайно попадат на девствен плаж... където откриват невиждани досега мургу - не титанични зверове, а малки, почти човекоподобни твари. Обхванати от гняв, отвращение и ужас ловците избиват създанията... а последствията от това им действие ще са съдбоносни.
Защото тези същества за Илане - раса от разумни динозаври, която владее целия юг. И когато Вейнте, водачката на един от огромните им градове, достига плажа (който, както се оказва, е един от техните родилни плажове) и съзира касапницата там, тя решава да изтреби веднъж завинаги съществата, които са сторили това.
Така започва "На Запад от Рая" - първа книга от трилогията "Раят" на Хари Харисън, познат у нас с романите си за "Стоманения плъх", "Бил Галактическия герой" и "Свят на смъртта".
Оттам насетне книгата проследява съдбата на Керик - единственият оцелял от племето на Амахаст, след клането на което са подложени от Вейнте и ловджийките й.
Взет в плен, обучаван на сложния и странен език на Илане от младата Енге (членка на Дъщерите на Живота - секта сред Илане, която почита живота и осъжда безпричинното избиване на други живи твари), Керик скоро ще се превърне в най-силното оръжие на жадната за власт Вейнте... но и в най-опасния й враг.
Цялата трилогия за "Рая" е основана на сблъсъка между две култури, свързани само от едно - чудовищната, всепоглъщаща омраза. От едната страна са хората - примитивни, слабо развити, ловуващи с каменните си оръжия. От другата са Илане - най-проспериращите сред Мургу. Овладели до съвършенство генното инженерство, създавайки по този начин същества, които да служат на целите им, Илане живеят в пълна хармония с обкръжаващия ги свят. Дори и градовете им - огромни и могъщи, са изцяло създадени с помощта на околната среда.
Сблъсъкът между тези раси е неизбежен, място за мир няма - нито от страна на Керик, който повежда северните племена след успешното си бягство от града на илане, нито от амбициозната Вейнте. И в крайна сметка всичко води към неумолимата гибел на някоя от страните.
За разлика от книги като "Бил Галактическия герой" и "Стоманения плъх" например, където действието е обилно поръсено с хумор, та бил той хаплив и сатиричен, в "На Запад от Рая" хуморът е малко... ако въобще го има.
Това не е мирният свят на "Динотопия", където хора и динозаври живеят в мир. Не, тук властва омразата и войната.
Стилът на Харисън е страхотен, описанията на живота в племената на север са живи и истински, а светът на Илане ще плени въображението на всички онези, които обичат странни, чужди светове като Пандора от "Аватар" например.
Макар и издадена сравнително отдавна (пред 1998) книгата все още може да се намери, доколкото ми е известно. Ако успеете да я откриете, вземете я. Няма да съжалявате.
Аз лично чакам преиздание на цялата трилогия от "Бард" например... но засега това са само мечти...

Джейк Ренсъм и Кралят на Черепите

Безценен дневник, разкриващ древна тайна на маите, потъва (заедно със своя приносител) в плаващи пясъци в джунглите на полуостров Юкатан. Това обаче е само примамка. При това лъжлива. Джейк Ренсъм и сестра му Кейди получават истинските дневници от археологическите разкопки, водени от техните родители (които също изчезват безследно в джунглата), както и двете половини на необикновена златна монета. Необикновена, защото тя отвежда Джейк и Кейди във фантастичен нов свят, в който отдавна изчезнали цивилизации редом с праисторически животни, а необикновени воини се сражават срещу създания, родени от зла магия...

Тийн поредицата на Ролинс най-сетне идва и у нас - и повярвайте ми, е страхотна. 

излиза на 12.03.2012 г., благодарение на "Бард".

Primeval

От продуцентите на "Разходка с Динозаври" и "Праисторически парк" идва Primeval


Ник Кътър (Дъглас Хеншоу) е еволюционен зоолог. Загубил жена си преди осем години в Гората на Дийн, той никога не е преставал да търси отговора на това какво се е случило с нея. И един ден получава неочакван шанс да разбере истината. Когато леко ексцентричният студент Конър Темпъл (Андрю Лий-Потс) идва при него с молба да идентифицира предполагаемо "чудовище", Кътър и помощникът му Стивън Харт (Джеймс Мъри) реагират скептично... докато не научават, че съществото е забелязано в околностите на Гората. Видял в това шанс да научи нещо повече за изчезването на съпругата си Хелън, Кътър се съгласява да отиде на мястото. По пътя той, Стивън и Конър срещат правителствената служителка Клаудия (Луси Браун), също изпратена да разследва предполагаемия звяр.
Същевременно, в Уелингтънския зоопарк, специалистът по влечуги Аби (Хана Спиърит), която е на път да загуби работата си, посещава малко момче, което държи в дома си странен гущер. Момчето разкрива, че е открило гущера по време на разходка в... Гората на Дийн.
Скоро пътищата на Аби и Кътър и неговият екип ще се пресекат... и ще се сблъскат с привидно невъзможното - същество, изчезнало преди милиони години, но живо и здраво. Проследявайки го, те за първи път ще открият Аномалия - разкъсване във времето, през което в наши дни преминават древни твари.
А докато Кътър и останалите, плюс правителството, се опитват да решат загадката на аномалията, праисторически хищник броди из гората, заплашвайки не само тях, а и близкото градче.
Така в общи линии започва Primeval - един от най-успешните британски сериали в последните години, който приключи екранния си път миналата година със своя пети сезон.
Макар и кратък в сравнение с американските сериали (първи сезон има шест епизода, втори седем, трети десет, а четвърти и пети общо тринадесет), Primeval бързо успя да се превърне в култов, и то не само във Великобритания, а и из цяла Европа, събирайки фенове дори и в Щатите. Сравняван е често с Doctor Who, въпреки че е по-близък до Старгейт като обстановка (с изключение на космическите кораби), Primeval е дело на Тим Ханс (създател на поредиците "Разходка с динозаври" и "Праисторически парк") и Ейдриън Ходжис (телевизионната адаптация на "Изгубеният свят" на сър Артър Конан Дойл, също продуцирани и от Ханс).
Primeval се отличава от повечето подобни сериали не само заради добрия сценарии (на почти всички епизоди), а и заради особено успешния актьорски състав и не на последно място заради страхотните специални ефекти, които на моменти могат да съперничат на холивудски блокбъстър.

Героите са готини, свежи и забележително добре развити (макар че много от тях умират през сезоните). От прагматичния Кътър, през мачото Стивън и заплеснатия Конър, та чак до вечно киселия им шеф Джеймс Лестър (Бен Милър) - всички са уникални образи, които няма да забравите дълго.
А съществата... о, съществата! Като се започне от гигантски червеи, виреещи единствено в гъста мъгла, мине се през смъртоносни хищни динозаври и саблезъби котки и се стигне до изчадия от бъдещето, толкова смъртоносни, че могат да унищожат цялата ни раса, те всички са създадени с невероятно умение от майсторите в Impossible Pictures, които не случайно имат куп награди за работата си.
Макар че си има своите слаби страни (кой ли ги няма), Primeval е един от най-добрите научно-фантастични сериали през последните години (дори и "Тера Нова" не успя да го измести, но по други причини) и със сигурност е идеален не само за феновете на динозаврите, а и на онези, които обичат качествената британска фантастика.
Аномалии, зверове от миналото и бъдещето... и врагове, готови на всичко, за да постигнат целите си. Това е Primeval. Ако ви попадне някъде - гледайте го, заслужава си.

Най-сетне и у нас: ФРАГМЕНТ

Ето една книга, която очаквах у нас още откакто я прочетох за първи път преди около година, но, честно да си кажа, бях скептично настроен относно възможността тя изобщо да бъде издадена тук. Но, ето че това се случи - благодарение на издателство "Алекс Софт", (които впрочем са отговорни за издаването в България и на още две страхотни книги - "Произход" на Дж.А.Конрад, и "Под Леда" на Грейг Бек). Със сигурност това беше новината, която ми оправи деня - втората новина, всъщност, след "Микро" на Крайтън.

За онези, които се чудят що за книга е тази, ето кратко резюме (от сайта на "Хеликон"):

Ha бopдa нa изслeдoвaтeлски кopaб, в нeoбятнaтa шиp нa Южния Пaсифик, учaстницитe и eкипът нa peaлити шoутo "Живoт в мopeтo" мислят, чe сa oткpили злaтнaтa минa нa peйтингитe. Зa eдин peжисьop, умиpaщ зa дpaмa, зoвът зa пoмoщ oт oстpoв Xeндepс, мaлкa тoчкa нa paдapa, e мoжe би билeт към въpxa. Дoкaтo пъpвитe учeни нe стъпвaт нa oстpoв Xeндepс и нeвepoятният тeст пo oцeлявaнe нe зaпoчнe.

Кoгaтo дoстигaт бpeгoвeтe нa oстpoвa, учeнитe сa нaпълнo нeпoдгoтвeни зa тoвa, кoeтo щe нaмepят - същeствa, кaквитo никoй никoгa нe e виждaл в свeтoвнaтa истopия. Toвa нe e изгубeн свят, зaмpъзнaл във вpeмeтo. Toвa e Зeмятa кaквaтo би мoглa дa изглeждa, aкo e eвoлюиpaлa пo дpуг нaчин зa oкoлo пoлoвин милиapд гoдини - eдин фpaгмeнт oт изгубeн кoнтинeнт, с eкoсистeмa, кoятo би пoмeлa нaшaтa кaтo къщичкa oт кapти.

Джеймс Ролинс не случайно сравнява книгата с: "Джурасик парк" на стероиди - тя е точно това. Бърза, кървава и с доволно симпатични герои и чудовища (който иска да разгледа последните, да посети официалния сайт на автора). Онова, което отличава споменатите твари и околната им среда е забележителната им научна правдоподобност - те са наистина уникални, но не и изцяло фантасмагорични. Това на корицата е Спайгър - един от основните врагове на нашите герои, но далеч не най-смъртоносният...

Скоро в Щатите се очаква и продължението на "Фрагмент", романа "Пандемониум", който този път ще ни отведе дълбоко под планината Урал. Очакваме!

Джеймс Ролинс с нов роман

Яхта, на която пътува млада американска двойка, е нападната от сомалийски пирати. В последвалата схватка бременната жена на борда е отвлечена...
За да я спасят, агентите на Сигма Форс се обръщат към бившия армейски рейнджър Тъкър Уейн и неговото бойно куче Кейн. Но това, което изглежда като обикновена мисия, се превръща в нещо съвсем различно, а ценната заложничка всъщност е дъщерята на президента....
В другия край на света, в мистериозна клиника, група жени, събрани от цял свят, са принудени да раждат деца с изкуствени средства. Една от тях живее достатъчно дълго, за да роди дете - мъртвородено, но за сметка на това с уникална аномалия - тройна спирала на ДНК...
Командир Грей Пиърс и Тъкър Уейн трябва да обединят усилия, за да спасят дъщерята на президента и нероденото й дете - дете, чието съществуване повдига въпросите:
Може ли да живеем вечно?

Открих това преди броени минути в сайта на Ролинс (не го бях посещавал отдавна) и реших, че непременно трябва да включа новината в блога - все пак става въпрос за нова книга на любимия ми съвременен автор на приключенски трилъри.

I Hate Winter!!!!

Дарт Плегиъс

Чувал ли си легендата за Дарт Плегиъс Мъдреца?

Краткият разказ на канцлера Палпатин към Анакин Скайуокър в Епизод ІІІ ни представи за първи път един от най-загадъчните Лордове на Сит - Дарт Плегиъс - учителят на самия Дарт Сидиъс, същество, способно, по думите на Канцлера да предвиди смъртта на всички... освен на самия себе си. Смъртта, която идва с предателството.

До средата на книгата съм и все още не мога да кажа нищо съществено за нея, освен, че е изключително добре написана, даваща отговор на много загадки от вселената на "Звездните войни"... И се надявам да остане толкова добра и до края... а съдейки по ревюто на Дарт Спархоук от "Цитаделата", мисля, че няма да се разочаровам.

Като приключа с книгата ще има и ревю (надявам се), а дотогава хвърлете поглед и на това на Спар:

Дарт Плегиъс

Годи препоръчва: Ловецът

Прекрасна екранизация по прекрасния роман на Джулия Лий, "Ловецът" пресъздава историята на наемника Мартин (уникален Уилям Дефо), изпратен в джунглите на Тасмания на лов за последния Тилацин... или Тасманийски тигър. Ще открие ли Мартин загадъчното същество? И, ако го открие... какво ще се случи? Дали ще пощади живота му? Или ще убие последният представител на един изтребен от човека вид?
Гледайте филма. И вижте сами.

Вече прочетено: "Пиратски ширини"

Защо трябва да пиша ревю за книга, излязла преди две години?
Ами, защото преди две години нямах блог ;)
И защото това всъщност не е истинско ревю, а по-скоро лично мнение, което не претендира за изчерпателност или каквито и да било стойности като ревю... просто няколко думи за една страхотна приключенска история.
Карибите... рай за търсачите на приключения, владение на пиратите, възвърнали популярността си след изключителния успех на поредицата за капитан Джак Спароу (уникален Джони Деп)... окъпани в слънце води,  безименни острови, криещи зловещи загадки... и, разбира се, несметни съкровища.
Това е арената на действието в "Пиратски ширини" на покойния Майкъл Крайтън. Този път известният с технотрилърите си майстор ни поднася една по-различна история, която обаче в никакъв случай не е по-лоша от "Конго" да речем, или дори от "Джурасик парк".
Главният герой тук е капитан Чарлз Хънтър - капер, който (с известна доза дискретно съдействие от губернатора сър Джеймс Алмънт) организира нападение срещу Матансерос - смятаният за непревземаем остров на смъртоносния Казала - място, охранявано от отвесни скали... и мощни оръжия. Но Хънтър не би могъл да се справи сам с тази на пръв поглед самоубийствена мисия. С него са Мавъра - ням гигант, по-умен, отколкото изглежда всъщност; кръвожадния Лазю - всъщност жена, предизвикваща ужас у противника си; Чифутина, който е загубил пръстите на лявата си ръка след инцидент с барут... и принуден отново да работи с такъв; а най-смъртоносният от всички е Сансон - най-безмилостният убиец на Карибите, издънка на фамилия френски палачи.
Заедно те поемат на пътешествие към Матансерос - пътуване, по време на което ще се сблъскат с канибали, свирепи урагани, една жена, взета като "трофей" от зловещия Казала... и дори с морско чудовище (макар срещата с него да минава по-скоро спокойно). Но в Порт Роял - град на главорези, бардаци и кръчми, друг враг очаква завръщането на Хънтър и екипажа му - за да ги окачи на въжето. Това е Робърт Хаклет - нахаканият фаворит на кралския двор...
Повествованието при Крайтън, както винаги, е на ниво, приключенията - все така главоломни, а героите - симпатични, макар и малко недотам добре развити като характери. За сметка на това обаче морските битки са изключително задъхани и напрегнати, описани със забележително майсторство. Битката с Казала обаче приключи според мен малко прекалено набързо. Знам ли, може да греша, но ми се струва, че описваният като самата смърт злодей можеше да даде малко по-голям отпор... но това са дребни кахъри. Хънтър е типичният герой - смел, мъжествен и непоколебим, но моят голям любимец останва Сансон - тихата смърт, който крои планове, съвсем различни от тези на Хънтър. За сметка на това Робърт Хаклет е най-досадният и лигав образ, който се е появявал в книга на Крайтън... но останалите компенсират дразнещото му присъствие.
Та с две думи - "Пиратски ширини" е страхотен приключенски роман, идеален за лятото... или поне идеален за тези, които са пропуснали да го прочетат ;)

Левиатан се Пробужда

Още една предстояща книга... този път с действие, развиващо се в космоса. Не, няма да превръщам блога си в място за предстоящи книги (накъдето изглежда съм го запътил от мързел), но просто няма как да не спомена точно тази книга (наред с "Микро" на Крайтън в предишния ми пост).

Човечеството е колонизирало Слънчевата система – Марс, Луната, астероидния Пояс и отвъд тях, но далечните звезди все още са извън обсега му.

Джим Холдън е старши офицер на леден влекач, кръстосващ между пръстените на Сатурн и миньорските станции на Пояса. Когато той и екипажът му се натъкват на изоставения кораб „Скопули”, те се докосват до тайна, за чието съществуване никога не са подозирали. Тайна, за която други са готови да убиват – при това да убиват в мащаби, които Джим и екипажът му не биха могли да си представят. Слънчевата система е на път да пламне във война, ако Джим и хората му не открият своевременно кой и защо е изоставил кораба.

Детектив Милър търси едно момиче. Едно-единствено момиче в система, обитавана от милиарди, но родителите й имат пари, а парите са сила. И когато следите го отвеждат при „Скопули” и симпатизиращия на бунтовниците Холдън, той осъзнава, че това момиче може да се окаже ключът към всичко.

Холдън и Милър трябва да прекосят опасната гранична ивица между земното правителство, революционерите от външните планети и тайните корпорации, и изглежда, че шансовете не са на тяхна страна. Но в далечния Пояс правилата са различни и един малък кораб може да промени съдбата на вселената.

Очакваме я на 13.02.2012

МИКРО - Майкъл Крайтън се завръща... за последен път

"Микро" е последният роман на великия "Крал на технотрилъра" Майкъл Крайтън и вторият издаден след смъртта му (първият е "Пиратски ширини" - ревю за него: скоро). Завършен от известния с научнопопулярния си шедьовър "Горещата зона" Ричард Престън, Микро ни поднася приключение, което ни връща към стария Крайтън - онзи, когото познаваме от "Джурасик Парк", "Конго" и "Щамът Андромеда"... само дето този път Крайтън задава въпроса "Ами ако съществува технология, която би могла да смалява разни неща до миниатюрни размери?" Неща като роботи, оръжия, предмети.... хора....

Сюжетът (от страницата на "Бард"):

Трима мъже са открити мъртви в заключен офис в Хонолулу. Няма следи от борба, ако не се броят изключително тънките разрези по телата им. Единствената улика е мъничък робот с ножове, почти невидим за човешко око.

Седeм специализанти биолози от Кеймбридж, Масачузетс, са привлечени от новооснована компания, занимаваща се с биотехнологии. „Наниджен Майкротекнолъджис” ги изпраща в своята загадъчна лаборатория на Хаваите, като им обещава достъп до средства, които ще открият нови хоризонти пред науката.

Но щом се озовават в джунглите на Оаху, младите учени попадат във враждебна среда, в която изненадите и опасностите дебнат на всяка крачка. Въоръжени единствено с познанията си за природата, те се превръщат в жертва на невероятно мощна и необуздана технология. За да оцелеят, трябва да овладеят оръжията на самата природа.


излиза на 13.02.2012