Майкъл Крайтън - моят най-любим от стотици любими автори. Открих го за първи път в детството си, през деветдесет и осма година или някъде там, когато се сблъсках с "Изгубеният свят" - фактически втората част от уникалната дилогия "Джурасик Парк" (първата от която така и не успях да открия никъде, докато "Бард" не преиздадоха и двете книги в един общ том - най-пазената и ценна книга в колекцията ми ;) ). Смъртта му през 2008-а беше голям удар - не само за мен, а и за стотиците му почитатели, осъзнали, че вече няма да видят ново произведение от господаря на технотрилъра (които предричания, за щастие, не се сбъднаха - получихме "Пиратски ширини" и "Микро", а се носят слухове, че ще видим и още неиздадени творби, но това са все още слухове). Сред многобройното творчество на Крайтън обаче, има роман, който винаги заема специално място в сърцето ми - не на последно място заради почти перфектната си екранизация, разбира се. Става дума за "Eaters of The Dead" или "Тринадесетият воин", както става известен впоследствие. Издаден в оригинал през далечната 1976-та година, а у нас - през 1998-1999 г., този кратък роман в основата си е преразказ на една от най-известните северни легенди, тази за "Беоулф и Грендел".
Самият роман започва с друг преразказ - този на личния дневник на Ахмед Ибн Фадлан, действително съществуваща личност, за чието бъдеще обаче се знае сравнително малко. В началото той е поет в двора на халифа на Багдад... поне докато едно "невинно" любовно приключение с отегчената съпруга на влиятелен благородник, не го изпраща в изнание като "посланик" в далечни земи. Поел дългия път към царя на Волжка България, той попада на група викинги... и е принуден да ги придружи на опасно пътуване в далечния север - където, по думите на стария крал, се е пробудило някакво древно, безименно зло.
А когато най-сетне групата на Ахмед, начело със суровия Булиуиф, пристига на мястото, младият арабин ще се сблъска не само с една различна култура, в лицето на викингите, но и със смъртоносна заплаха - тази на Вендолите, Черната мъгла. Чудовища, излизащи с мъглата, избиващи всичко по пътя си, а накрая дори изяждащи своите мъртви врагове. Дали Ахмед и компания ще успеят да се справят със заплахата? И дали някогашният поет ще успее да събере смелост и сила, за да се превърне в "Тринадесетият воин"? Онези, които са чели книгата, знаят отговора. Също и хората, гледали филма. Макар и излезли отдавна, те все още заслужават да им се насладите - книгата заради майсторството на Крайтън, а филмът - заради перфектната атмосфера, брилянтните актьори и чудовищната музика, дело на Джери Голдсмит (всеки път като чуя тази мелодия изпитвам неудържимото желание да грабна меч и да отпраша в гората ;) ).
В заключение - ако обичате мрачно фентъзи, викинги или просто добър приключенски роман от старата школа - намерете си "Тринадесетият воин"... или се надявайте някой най-сетне да преиздаде този малък шедьовър, както "Бард" направи с "Джурасик парк" и "Изгрявящо слънце." Стискайте палци - заслужава си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар