Пърси Джаксън

Откакто Джоан Роулинг ни даде едни смазващо епични "Дарове на смъртта" и приключи (вероятно завинаги) историята на "Момчето, което оцеля", стотици автори са опитвали да тръгнат по стъпките й и да ни дадат достоен отговор на Хари Потър истерията. На моменти нещата просто не се получаваха ("Академия "Кошмари"), на други се получаваха изненадващо добре ("Левън Тъмпс"), трети бяха просто кошмарни ("Маговетри")... А после се появи "Пърси Джаксън" - и като че най-сетне феновете на типичното тийн фентъзи най-сетне намериха нов любимец.
Серията натрупа солидно количество почитатели, дори и филм, чието продължение се снима в момента (за това ще говоря в края на тази... статия (макар да мразя да наричам нещата така - твърде официално ми е) - така че на очи се набива въпросът: "Следващият Хари ли е това?" Отговор: "И да, и не." Да, защото за разлика от повечето книги на тази тематика, отново имаме герои, за които да ни пука, злодеи, които да мразим и обстановка, която да ни плени. Не, защото тук няма мрачни замъци, нито готическо, приказно очарование и мрачен уют, каквито притежаваше поредицата за очилатия магьосник.
А всичко започва с поредния ден в академията "Янси" - частно училище за деца с проблеми. Деца с проблеми ли? О, да. Пърси определено е "дете с проблеми" - страдащ от дислексия, изгонен от всичките училища, в които е пребивавал досега (шест за шест години), хиперактивен... и при това понякога му се привиждат разни... неща. Той мрази часовете, мрази екскурзиите, организирани от академията - и въпреки това таи някаква смътна надежда, че последната екскурзия, на която отива заедно с класа си, ще е малко по-различна. Дори и само заради факта, че този път ще ги води господин Бранър - единственият учител, който Пърси харесва. С нашия млад герой, както винаги е и Гроувър - слабичък, лесно разплакващ се, вероятно повтарял няколко години... и като за капак - инвалид. С две думи - най-добрият приятел на Пърси Джаксън. В общи линии - екскурзия като всяка друга.
Да... ама не съвсем.
Така де, кога друг път госпожата ви по математика ще се превърне в кръвожадно чудовище и ще се опита да ви убие? А това дори не е последният инцидент, който се случва на нашия млад герой. Всъщност нещата едва сега започват. Защо Гроувър изведнъж започва да твърди, че е пазител на Пърси? Защо изведнъж става толкова притеснен, при вида на стариците, плетящи някакви гигантски чорапи? И какво, за Бога, означава "Лагерът на нечистокръвните"?! Въпроси, въпроси... Но отговорите им ще трябва да почакат - особено, когато Пърси губи майка си в схватка с чудовищен Минотавър по пътя към лагера... и скоро научава, че причината за всичките му странности е най-странната от всички - той е полубог, а лагерът, в който се озовава е място именно за такива като него. Най-безопасното място, за един полубог - поне според Гроувър. Стига да не се беше случил малък инцидент - някой е откраднал Мълнията на Зевс - могъщо оръжие, смъртоносно в неподходящи ръце, а самият Зевс обвинява за кражбата... Пърси. И сега той, заедно с Гроувър и красивата Анабет, дъщерята на Атина, трябва да върнат Мълнията обратно, преди да е станало твърде късно... и да открият истинския крадец, чиято личност всъщност е доста изненадваща, но не и неочаквана. Мълнията трябва да бъде върната - но освен нея, Пърси иска да върне и майка си, изпратена в царството на мъртвите - факт, който усложнява и без това трудната мисия.
Това, основно, е историята на "Крадецът на Мълнията" - първа книга от сагата за Сина на Посейдон и неговите другари - сага, продължаваща с пълна пара и в "Морето на Чудовищата" - където нещата стават маалко по-сложни.

Изминала е една година, откакто Пърси Джаксън е извършил първия си Подвиг, сблъсквайки се с чудовища като зловещата Медуза и могъщия Минотавър. Сега обаче той прекарва дните си в поредното училище, опитвайки се да бъде възможно най-нормален и да стои далеч от проблемите. Което скоро става невъзможно - заради пристигането на трима Лестригони - човекоядци под прикритие, опитващи се да го унищожат, веднъж-завинаги. Въпреки всичко, Пърси успява да се справи с положението (не без помощта на Анабет и странния му нов познат - Тайсън, който се оказва не само циклоп, а и... още нещо) и отново  поема към Лагера на Нечистокръвните... само за да го завари напълно променен. Някой е отровил Елата, която пази лагера, кентъвърът Хирон е заместен от не особено приятния Тантал, а отслабналата защита на лагера го прави уязвим за атаки от чудовища. И все пак надежда има... но тя е в Златното руно, а за да стигне до него, Пърси трябва да премине през Морето на чудовищата - и, ако все пак оцелее някак, да измисли как да се пребори с чудовищния циклоп Полифем и неговите кръвожадни... овце. И всичко това - за да вземе Руното, да спаси лагера... и да измъкне стария си приятел - сатирът Гроувър, от лапите на Полифем.
А междувременно Пърси ще разбере, че неща, много по-тъмни и неприятни от всичко досега, предстоят да се случат в обозримото бъдеще. Някакво зло стои скрито в сенките, наблюдаващо, изчакващо да нанесе смазващия си удар, когато моментът настъпи. Но за това зло ще разберем малко повече в третата част: "Проклятието на Титана"

Неприятни времена настават за полубоговете. Невиждани чудовища бродят из света, опитвайки се да се докопат до всички, притежаващи божествена кръв... и често успяват, поради което броят на новите полубогове, пристигащи в лагера, намалява. Пърси и приятелите му са изпратени да търсят нови "различни" - деца, които дори не подозират за силите, които притежават и за съществата, които се опитват да се докопат до тях. Пърси, Анабет и наскоро присъединилата се към тях Талия, дъщерята на Зевс, пътуват към частно училище, където сатирът Гроувър е направил важно откритие - цели двама полубога, брат и сестра, при това много могъщи. Групичката трябва да се опита да ги отведе бързо в лагера, където двамата ще са в относителна безопасност... само дето спасителната мисия се проваля, Анабет попада в ръцете на врага, а пред Пърси е нов, по-силен враг - Генерала, под чието командване е отвлечена богинята Артемида. Но... кой е толкова могъщ, че да залови божество? Пърси трябва да разбере скоро, като същевременно се налага да спаси изчезналата богиня, измъчван непрекъснато от изчезването на Анабет. А Оракула предрича, че на света се е появило ново чудовище - същество с достатъчно мощ, за да срине Олимп до основи... Дали Пърси и останалите ще се справят с всичко това? Бъдете сигурни... но победата никак няма да е лесна, а загубите, които ще понесе малката групичка, тръгнала да спасява Анабет и Артемида, са по-тежки от очакваното... А сянката на Кронос, бащата на боговете, все така остава надвиснала над техните деца и финалният час наближава - скоро мощта на Първия Титан ще стане достатъчна, за да нападне Олимп... но преди това ще се случи "Битката за Лабиринта":

Лабиринтът... най-гениалното творение на гениалния Дедал. Мястото, обитавано от Минотавъра, но и не само от него...
Положението за нечистокръвните става от лошо по-лошо. Титаните стават все по-силни и истинската война за Олимп става все по-близка. А Пърси Джаксън... е, той току-що е приет в ново училище. За пореден път. И този път Пърси има абсолютното намерение да не бъде изритван от него. Само дето той е полубог. А полубоговете привличат чудовища - в този случай смъртоносни мажоретки. Заедно с едно смъртно момиче, което по някакъв начин умее да вижда през Мъглата, спускана от Олимп за заблуда на смъртните и пречеща им да виждат света на боговете, Пърси отново трябва да бяга. Но с връщането си в Лагера, той заварва странни неща. Неговият приятел - Гроувър, е на път да загуби най-голямата си мечта; Анабет се държи странно, а на всичкото отгоре, Нико Ди Анджело, синът на Хадес е на свобода, опитващ се да върне мъртвата си сестра, без значение от цената.
И сякаш това не е достатъчно, а последователите на Кронос стават все повече и повече, а самият той скоро ще се надигне и ще ги поведе срещу боговете. Единствената надежда на техните деца, поне според Анабет, лежи някъде из Лабиринта на Дедал... така че тя, Пърси, Гроувър и циклопът Тайсън ще се спуснат в опасните му дълбини, докато тъмнината се спуска над света, а загубите стават все по-тежки. И, разбира се, тук е новото Велико пророчество, според което някой - Пърси или Нико, ще изиграе решаваща роля в титаничната битка, която предстои - битка, в която Олимп ще бъде спасен... или унищожен. Настъпва времето на "Последният Олимпиец":

"Камък по камък. Заклех се да го разруша камък по камък."
Кронос вече има ново тяло. И сега, повелителят на Титаните се е насочил към Олимп и този път сякаш няма кой да го спре. Могъщото чудовище Тифон, в древността почти победило боговете, сее разруха по пътя си. Крепостта на боговете - Олимп е незащитена и всичко пада върху раменете на полубоговете. Пърси и компания трябва да намерят начин да спрат Тифон и армиите на Бащата на боговете... защото този път цената е по-висока от всякога.
Титанична битка. Цялата последна книга от поредицата за Пърси Джаксън е една титанична битка, която просто си плаче да бъде екранизирана във филм с мащабите на "Хари Потър и Даровете на Смъртта част ІІ". Перфектният финал на една перфектна поредица, изпълнена с приключения, готини герои (ще се влюбите в Анабет, ще обикнете Пърси и със сигурност ще харесате Гроувър) и могъщи чудовища, но и страхотен хумор (Риърдън е цар!)... и със сигурност ще искате още. И това "още" вече дойде, под формата на "Героите на Олимп" - новата поредица на Рик, за която ще говоря по-късно.

И като стана въпрос за филми... преди няколко години се появи първият от тях - екранизацията по първата книга - "Крадецът на мълнията". 

Режисиран от Крис Кълъмбъс ("Хари Потър и Философският камък", "Сам в къщи" и т.н.), филмът беше посрещнат с огромни очаквания... и за съжаление, зле приет от повечето фенове. Защо ли? Защото историята беше променена, при това повече от допустимото... ако питате феновете (аз, въпреки че съм фен на книгите, страшно много харесах филма). С няколко думи - героите бяха по-възрастни (в книгата са деца, поне в началото), Хидрата изобщо не присъстваше в първата книга, Гроувър беше тъмнокож (което, ако питате мен, беше най-доброто попадение във филма - Брандън Т. Джаксън беше чудесен Гроувър) и Анабет не беше блондинка. Горката Александра Дадарио си отнесе адски много критики именно заради цвета на косата (като че именно това е най-важното - никой не гледа косата, драги ми "Фенове", а доколко някой си изпълнява ролята добре - а Алекс се справи забележително), а самият филм - заради пропуските и промените... но пък едва ли има кой да критикува Логън Лермън като Пърси - него всички го обичат - и с право, защото е идеален за ролята. Честно казано, филмът е страхотен, актьорите - идеални за мен и като цяло се е получило доста добро забавление за цялото семейство. Освен това никога не съм бил от феновете, които ненавиждат даден филм заради различията от книгата. Книгата е едно. Филмът - друго. Запомнете го и теглете чертата. Все пак единствената екранизация по роман, която следва точно книгата е сериалът "Игра на Тронове" (перфектен!) и то защото Джордж Мартин е в сценарния екип. Честно, никога не съм разбирал целия този хейт, който заля "Пърси Джаксън и Крадецът на мълнията" - хейт, който насмалко не доведе до приключването на филмовите опити по тази тема, както стана с "Ерагон". Но, за разлика от Ерагон, Пърси получи втори шанс - "Пърси Джаксън и Морето на чудовищата" започна снимки съвсем скоро и остава всички да се надяваме този път нещата да са се получили добре от "фенска" гледна точка, за да получим и останалите продължения. Актьорите са си все същите... но липсва Пиърс Броснан като Хирон, което за мен е пропуск.

Както и да е, да оставим филмите на мира (и да се надяваме новият режисьор да се справи по-добре от Крис, макар той да направи каквото можа) и да се нахвърляме върху "Изчезналият Герой" - първа книга от "Героите на Олимп"... но за нея - друг път....