Когато съществото вдигна поглед към него, Луи почти очакваше то да изхрипти „Мооозъци, моозъци.” Едва не се усмихна при тази мисъл – после усмивката угасна преди още да се е зародила. Защото в погледа на нещото отпред се четеше не само всепоглъщащ, подлудяващ глад – а и някаква студена искрица разум, която накара косъмчетата по врата му да настръхнат. „Значи американецът е бил прав – помисли си. – Те се променят.”
Създанието не бързаше да го напада. За момента просто го наблюдаваше, сякаш преценяваше дали си заслужава да го нападне въпреки глада. Луи беше сигурен, че ако се бе сблъскал с тварта преди около шест месеца, тя не би се поколебала да му се нахвърли. Тогава всички като нея бяха безмозъчни, тласкани от инстинкт, древен като света. Но после бяха започнали да се променят. Да... еволюират по някакъв начин. Да, еволюираха. Учеха се да мислят наново.
- Хайде де! – почти изкрещя французинът. – Убий ме, щом искаш, какво повече чакаш! – Закашля се, изплю кървава храчка и отново впери поглед в онова, което някога може би е било човек. – Убий ме, че да се свършва.
Съществото изсъска (цяло чудо бе, че такова костеливо нещо може да издаде толкова мощен звук) и, явно най-сетне взело решение – каквото и да значеше това за него, тръгна напред. От разкривените му пръсти капеше кръв, но май си беше негова – на дланта имаше дълбока отворена рана.
Някой случаен наблюдател би помислил Луи за напълно откачен. Нямаше нормален човек, който да стои на едно място докато тварта се приближава към него. На Луи не му пукаше. И без това щеше да умре. Предпочиташе да го убие зомбито, а не ракът. Изчадието поне щеше да го довърши бързо. Срина се на колене, прекършен от нов пристъп кашлица, който отне дъха му. Когато световъртежът премина, Луи вдигна глава, срещайки отново очите на създанието. „Скоро ще свърши – сякаш казваха те. – Скоро всичко ще свърши.”
И когато зомбито най-сетне се хвърли към него, Луи най-сетне се усмихна широко. И не спря да се усмихва чак докато то не откъсна главата му. После се възцари благословеният, дългоочакван мрак.
Няма коментари:
Публикуване на коментар