AlexSoft ни предлагат "Пророчеството на маите"

Стив Олтън от много време ми е любимец - да се надяваме да видим у нас и другите части на акулския хорър "МЕГ", както и The Loch...

Моята страничка в Goodreads...

Създадох я едва днес и тепърва ще я допълвам...

Unescoceratops and Gryphoceratops

Julius T. Csotonyi

Два нови цератопса, наскоро сдобили се с имена. Семейството на рогатите чудовища става все по-голямо ;)

“Джурасик парк 3D”

Ето новина, която отдавна чаках. Време беше и "Джурасик парк" да се появи в 3D формат - особено след като и "Междузвездни войни - Епизод 1" го направи, макар и със смесен успех. Датата – 19-ти юли, 2013-та година. На същата тази дата филмът навършва 20 години от официалната си премиера - какъв по-добър начин тази годишнина да бъде чествана?
Добрата новина в случая е, че лично Спилбърг ще надзирава процеса по конвентирането на класическия сай-фай трилър, докато снима дългоочаквания (поне за мен)  Robopocalypse, така че съм сигурен, че епосът "Джурасик парк" ще получи достойно завръщане в 3D... докато чакаме четвъртия филм от поредицата в близките няколко години.

Primeval: New World - актьорите

Снимките на първия сезон вече започнаха, а актьорският състав вече е известен. Това са:
Нийл Матър (Eureka), в ролята на Евън Крос :

Сара Канинг (The Vampire Diaries) като Дилън Уейр:

Миранда Фригън (Heartland) като Анджи Финч:

Джеф Густафсон (Once Upon A Time) като Кен Лийдс:

Дани Рахим (Young James Herriot) като Мак Рендел:

Том Бътлър (The Killing) като Дрейк:

Кристъл Лоу (Final Destination 3) - името на героинята й още не е известно:

И Андрю Лий Потс (Конър от оригиналния Primeval) - като... Конър (разбивайки очакванията ми Бен Милър да се завърне като Лестър):

От режисьорите засега са известни Аманда Тапинг ( Stargate SG1, Sanctuary - основно като актриса), Анди Микита (Stargate SG1, Stargate Universe), Мартин Ууд (Stargate SG1, Sanctuary) и Майкъл Роу (Smallville, Kyle XY).
Сценарият е поверен на Джилиан Хорват, Джудит и Гарфийлд Рийвс-Стивънс, Сара Дод, Катрин Колинс и др.

Засега все още не е ясно какви същества ще видим, но от някои фотоси от снимачната площадка можем да съдим, че "чудовището на седмицата" за пилотния епизод ще е малък хищен динозавър. Надявам се да видим и повече от "Бъдещите Хищници", които бяха основен акцент в британския оригинал, но пък авторите могат да ни изненадат с ново чудовище от бъдещето, което да върши повече поразии и от тях (което едва ли е възможно).

И така и така заговорих за Primeval като франчайз - няма ли някое нашенско издателство да пусне и у нас романите по сериала (тези за възрастни... а защо не и онези за по-млади читатели, примерно новелизациите на епизодите от първите сезони)? Особено щастлив ще съм да видя преведена "Сянката на Ягуара" на Стивън Савил, в която британският екип, воден от първия си ръководител - Ник Кътър, се озовават в Перуанската джунгла, където срещат разни хищни твари... но повече ще разкрия в предстоящото си ревю за романа.

Дано видим тези страхотни книжки и у нас - а дотогава (ако изобщо се случи някога - най-вероятно не) ще си чакам канадското разклонение на сериала, а защо не и игралната щатска продукция, чийто сценарии май вече е готов.
Динозаврите в телевизията нямат намерение да се отказват - дори и след като "Тера Нова" беше спрян от "Фокс" (но май "Нетфикс" ще го възкресят - и да се надяваме на подобрение спрямо първия сезон). А това може само да ни радва - нас, почитателите на приключенската фантастика.

Опити за писане: Птица-Касапин (ъпдейт)

От много, много време пиша - било разкази (натрупал съм голяма бройка такива), било романи (не чак толкова много като разказите, нито особено качествени, но пък си ги харесвам). Проблемът ми с последната форма на писателско изкуство е, че съм адски непостоянен - не мога да задържа вниманието си дълго върху дадена история... затова повечето романи се появиха изключително мъчително (и едва ли някога ще видят бял свят, освен ако не реша да ги публикувам в този блог). Затова пък ентусиазъм никога не липсва и ето, че захванах нова история - епично (или не) фентъзи, което обаче не се развива в средновековна вселена с елфи, джуджета и други приказни същества, а в свят, наподобяващ  Африка, с многобройни диви племена, загадъчни кралства, магьосници, вещици... и чудовища, излезли от африканските легенди и разкази. Дали ще се получи нещо - ще видим тепърва... ако довърша някога тази история... 

Ето и началото:

Умирането на сърцето е нещо, което

не можеш да разделиш с никого.

Африканска поговорка

Верният път е само един –

погрешните са хиляди.

Персийска поговорка

Горчивото сърце разяжда своя господар.

Африканска поговорка

Всеки човек, подобно на луната, има

своя неосветена страна, която не показва на никого.

Марк Твен

Глава 1.

1.

         Първоначално го взе за голям камък, едва подаващ се от високата пожълтяла трева. Едва след като се приближи до него осъзна, че е коте.

            Беше малко по-голямо от  средно лъвче, козината му бе с цвета на облаците, надвиснали над саваната, а синьозелените му очи хвърлиха гневни искрици, когато животинчето го забеляза. То изви гръб досущ като домашно коте, отстъпи назад и изсъска, оголвайки малки, но на пръв поглед достатъчно остри, зъби.

            Първоначално момчето наистина го помисли за лъвче. Знаеше, че понякога в лъвското котило може да се роди различно малко – или бяло, или черно, като последните бяха най-редки. Хората от народа, обитаващ Кристалния бряг, смятаха за невероятен късмет да откриеш такова лъвче. Вярваха, че такава среща носи дългогодишни успехи и щастие на случайния откривател. И, въпреки че животинчето не беше точно черно, а буреносносиво, все пак беше рядка гледка.

            Зарадвано от неочакваната среща, но едновременно с това и притеснено (пак поради същата причина), момчето затърси с поглед майката на лъвчето. Трябваше да е някъде наблизо – първата и най-важна причина Гален да не се приближи повече до малкото. Не му се искаше да се срещне с разярена лъвица. Беше виждал хора, които прекрачваха границата – гледката не бе приятна.

            От лъвицата обаче нямаше и следа. Сред високата пожълтяла трева не помръдваше нищо. Само вятърът разклащаше тънките стръкчета, караше ги да се вълнуват като бурно море от злато. Колкото и странно да бе, отсъствието на майката притесни момчето още повече. „Трябва да е тук някъде – помисли си. – Не би оставила малкото си само... нали?”

            Изненадващо, но не понечи да тръгне обратно към града – всъщност дори не му хрумна да си върви преди лъвицата да се появи отнякъде. Просто продължи да се оглежда, без да помръдва, като някоя от статуите-пазители, които охраняваха храмовете в Града.

            Топли капки западаха по главата и раменете му. Някъде на запад проблясна мълния и яркият светлик раздра за миг тъмносивата купчина облаци, които сякаш всеки момент щяха да захлупят земята, също като в старите легенди.

            Стреснато донякъде от тътена на мълнията, момчето се обърна в посоката, където бе ударила. Докато се обръщаше, погледът му беше привлечен от някакво старо, мъртво дърво, стърчащо съвсем самичко сред полето. Стволът му беше изкривен, болезнено прегърбен, като възрастен човек под тежестта на годините. А клоните му – голи, черни и сухи, се протягаха към тъмното небе, сякаш просеха милостиня от боговете. И там, само на няколко метра от ствола на мъртвото дърво, лежеше грамадна тъмна маса, полускрита сред тревата.

            Първоначалната реакция на Гален беше да побегне. Да затича обратно към брега с цялата сила, на която бяха способни краката му, без да се обръща назад – макар да знаеше, че едва ли може да надбяга дивата котка. А после, само няколко удара на сърцето по-късно, разумът му се намеси, надделявайки над инстинкта и внезапната паника. Ако това там наистина беше лъвицата, досега да го е нападнала, осъзна постепено той – за да го прогони от територията и малкото си... или за да го убие, ако го сметне за лесна вечеря. Жива лъвица не би стояла неподвижно в присъствието на натрапник.

            „Защо не помръдва? Защо не ме напада?”

            И едва сега момчето видя мухите, сякаш появили се от нищото в отговор на въпроса му. Въпреки че вече ръмеше, облаците досадни насекоми се тълпяха над тъмната форма сред тревата. Не беше чул жуженето им заради воя на вятъра – звук, който ставаше по-силен с всяка изминала минута. Каквото и да беше онова в тревата, обаче, то не правеше и най-малките усилия да прогони натрапниците. Един от признаците, че нещо не е съвсем наред. Никое живо същество не би търпяло проклетите гадини.

            „Значи е мъртво. Ако това там е майка му, значи е умряла – затова е самичко.”

            Противно на каквато и да било логика, Гален тръгна внимателно към проснатата в тревата фигура, напрягайки очи едва ли не до краен предел, в опит да различи каквото и да било движение от страна на привидно мъртвото нещо. Не съзря обаче и най-малкото помръдване; не успя да различи дори и най-слабия признак на живот. Не потърси с поглед кръжащи лешояди – птиците отдавна бяха избити от хората покрай брега, които вярваха, че те пренасят болести. А хиените рядко скитаха по тези места.

            Поуспокоено донякъде, момчето се приближи още. Тревата шумолеше в краката му, а капките топъл дъжд все така падаха върху него. То не им обърна внимание. Колкото повече се приближаваше, толкова по-гневно и силно ставаше жуженето на мухите. Насекомите не бяха доволни от присъствието му. Те обаче не можеха с нищо да му попречат.

            Щом се озова достатъчно близо, Гален Варас спря и огледа фигурата на земята. Очите му бавно започнаха да се разширяват, той отстъпи инстинктивно крачка назад, усещайки как косъмчетата по врата и ръцете му настръхват, докато възприемаше картината пред себе си.

            Беше сгрешил.

            Това тук не бе лъвица.

            Тялото, изпънато в цялата си дължина почти в краката му, беше огромно. С размерите на магаре или дребен кон, но много по-дълго, то със сигурност принадлежеше на котка – но на никоя от котките, които Гален беше срещал и които познаваше. Той приклекна, за да огледа трупа по-внимателно. Цветът на козината беше тъмносив, също като на малкото – вместо лъскава като неговата обаче, тази на мъртвото животно беше проскубана и мръсна, липсваща на места, разкривайки наранена плът, по която пълзяха тлъстите зелени и черни насекоми. Ребрата изпъкваха под тънката кожа, а върху муцуната на огромната котешка глава зееше голяма, неравна рана, която едва не разцепваше челюстта на две.

            Докато разглеждаше, удивен, мъртвото тяло на гигантския хищник, Гален започна да си спомня някои от разказите, които бе чул от племената, живеещи в съседство с Кристалния бряг. Още от малък той обичаше да ходи в селата им, да слуша странните им, но очарователни песни и загадъчни истории – а и те го бяха приели с радост, като един от тях, макар да принадлежеше към странните белокожи нашественици (и не само, че принадлежеше, но беше и син на техния господар). Разказваха му какви ли не истории: за демоните, които дебнели край потоците във вътрешността и отвличали непредпазливите младежи; за огромните прилепи, появили се един ден от дълбините на гората; за магьосници, вещици и хиеноморфи... и за котките, разбира се. За гигантските котки.

            Мванга.

            „Духове в морето! Било е истина...”

           

2.

           

            Когато първоначалните удивление, изненада и шок започнаха малко по малко да го напускат, Гален осъзна две неща. Първо, че е попаднал на нещо много важно (което се подразбираше от самосебе си), и второ – че трябва да вземе малкото, макар да не беше съвсем сигурен относно тази точка.

            „Прекалено малко е, за да се оправи само – помисли си. – Стъмва се, а през нощта из тези места плъзват хищници.”

            Като кралски син, макар и незаконороден (което не значеше почти нищо в град като Видре), Гален съвсем спокойно би могъл да отведе животинчето в палата – за нещастие на горките слуги, и никой нямаше да посмее да възрази; още повече, че младият принц отдавна беше известен из града с дългите си самотни походи до хълмовете покрай града и със странните неща, които понякога донасяше оттам. Никога досега обаче не беше водил в палата живо същество (като се изключеше болният сурикат, който обаче умря докато момчето го отведе у дома).

            „Както и да е... предполагам, че татко няма да възрази.”

            И, взел категорично решение, Гален се изправи, хвърли последен поглед към мъртвия гигант и се обърна да потърси котето.

            Нова мълния раздра небесата – тътенът й накара натежалия въздух да потрепери. Момчето затърси с поглед малкото животинче. Тъмнината падаше все по-бързо – заради идващата нощ, а и поради облачните купове на небето, и видимостта ставаше все по-слаба, въпреки че още не се бе стъмнило съвсем.

            Отне му съвсем малко време да открие котето – беше се покачило на един нисичък термитник малко встрани от мястото, където младият принц го бе видял първоначално. Беше свило глава между раменете, настръхнало като голяма мъхната топка, и не откъсваше поглед от момчето. От пръв поглед личеше, че е уплашено... и че със сигурност няма да се даде без бой.

            Гален въздъхна. „Старият лечител ще бъде особено доволен като ми види ръцете.”

            Тръгна към животинчето преднамерено бавно, внимавайки да не направи някое рязко движение с което да го накара да избяга. Котето се размърда неспокойно, но остана на мястото си. „Добре...” Щом се приближи достатъчно, момчето започна да му говори – успокояващо и нежно. Не беше сигурно дали животинката го разбира или не, но като че думите (или по-точно интонацията на гласа му) имаха някакъв ефект. Във всеки случай котето продължи да стои там, където си беше, въпреки че все още бе настръхнало. Зелените му очи все така не се откъсваха от младежа.

            „Хубаво – каза си Гален. – Да приключваме с това по-бързо.”

            - Спокойно, момчето ми – каза, без всъщност да е сигурен, че малкото е мъжко или не. – Не бой се, нищо няма да ти направя...

            Същевременно протегна внимателно ръце, стягайки се отвътре в очакване на предстоящата схватка.

            - Не се бой, ще те отведа на безопасно място – продължаваше да говори той. – Там ще бъдеш добре, обещавам ти.

            Котето изсъска гневно и се озъби, но не направи опит да избяга или да се бие – дори когато дясната длан на момчето го докосна зад врата. Козината му беше мокра, на допир като влажна кърпа.

            - Ето, виждаш ли? Нищо няма да ти направя.

            Хвана го внимателно и го вдигна, без да срещне особена съпротива, освен някой и друг гневен поглед и сърдито фучене. Изненада се колко тежко се оказа котето – но Гален беше свикнал да носи тежки неща.

            „Сега вече е моментът да ме издере.”

            Само дето и този път сбърка. Малкото издаде тънък, носов звук и сбърчи носле, но не замахна с лапи. Гален го притисна до гърдите си, очаквайки всеки момент то да извади острите си нокти и да го одраска. Вместо това котето се сгуши в него, сякаш беше питомно.

            - Страшно бързо омекна, а дребосък? – подсмихна се. В отговор животинчето изсъска.

            Гален въздъхна вътрешно. Не очакваше да стане толкова лесно – обикновено дивите животни, особено малките, не биваха очаровани от докосването на човешко същество – а за гушкане и дума не можеше да става. Всеки опит да направи нещо подобно с леопардче или лъвче, би завършил с издрани ръце и гърди.

            „Но това е Мванга – помисли си. – Не лъв или леопард.”

            Дъждът се усили, капките взеха да стават все по-тежки и удряха все по-силно. Над хоризонта, сивите облаци станаха катраненочерни. Вятърът започна да вие, сякаш гладна хиена надаваше своя скръбен зов, и Гален потръпна.

            - Хайде, момче – прошепна. – Да вървим.

            „Преди баща ми да е изпратил стражи да ме търсят.”

            Което рано или късно щеше да стане, ако закъснееше повече. По принцип Гален не беше от принцовете, които ги гледаха като стайни цветя – още от съвсем малък беше доказал, че може да се оправя сам и, макар в началото някои (особено сред съвета на старейшините) да не бяха особено доволи от честите му скитания и гостуванията му в селата на местните, скоро всички разбраха, че да се опитат да го променят е загубена кауза. Той просто отказваше да се държи като принц.

            Само дето дори и най-големият приключенец и здравеняк, не би останал навън в подобна буря. Не и ако има капчица разум в главата си.

            Затова Гален забърза по пътя към стените на Видре, притиснал треперещото коте до себе си в опит да му даде малко топлинка, макар че самият той едва се сдържаше да не се разтрепери.

            Почти беше стигнал до градските порти, когато котето внезапно полудя. Започна да се извива лудешки в ръцете му, задраска го и взе да се опитва да го ухапе, сякаш внезапно бе осъзнало, че е в ръцете на човек.

            „Знаех си аз, че няма да е толкова лесно...” – въздъхна принцът, докато се опитваше да удържи животинката. Въпреки, че бе малко, котето беше изненадващо силно и усилието да не го изпусне, беше голямо. Затова когато съзря приближаващите се стражи с факли в ръце, Гален се зарадва и забърза към тях, стискайки зъби от болката, причинена му от впитите в плътта му нокти на малкото. „Все пак ме чака посещение при лечителя... и мъмрене от страна на татко. Страхотно. Просто страхотно.”

            - Хей, Рилен – подвикна момчето на високия страж с бръснатата глава, който водеше групата, – я ела да ми помогнеш с това...

(следва глава 2)

Идва "Сблъсък"

Поредната разбиваща новина от родните издателства! "Сблъсък" на Стивън Кинг най-сетне ще бъде преиздадена от "Бард", което само по себе си е малък празник.  Една от най-епичните книги на Краля извън цикъла за "Тъмната кула" (другите са "ТО" и "Под Купола") - като обем, мащаби и разказ, "Сблъсък" е и една от най-известните му творби.
Феновете на Кинг у нас от много време чакаха "Сблъсък" да бъде преиздадена. Ето, че съвсем скоро това ще стане.
излиза на 02.04.2012 г.

Кървави книги

По една или друга причина (често неоснователни) Клайв Баркър така и не получи у нас подобаващото му се внимание. Навремето "Плеяда" издадоха "Обречени на Ада" (въз основа на която самият Баркър създаде иконичния "Хелрейзър"), а имаше и планове да се издадат и други негови книги - "Кабал", "Евървил" и т.н. Но това не стана. Едва преди известно време "Инфодар" се решиха да издадат поредицата "Абарат"... в раздел "Детско-юношеска литература"... Въпреки че лично на мен поредицата се струва прекалено мрачна за деца. Но както и да е.
И ето че сега най-сетне и българските фенове на хоръра (а и тези на истински стойностните четива) имат възможност да вземат в ръце "Кървави книги" - еталон в жанра, носител на „Уърлд Фентъзи“ и „Бритиш Фентъзи“ наградите.
Някои от разказите в "Кървави книги" вече достигнаха до нас благодарение на екранизациите им - "Кендимен", "Среднощният влак за месо" (уникален Вини Джоунс) и др. - но, съгласете се, по-добре е да прочетете самите разкази. Усещането е друго. Много по... лично. И плашещо. А стилът на Баркър е уникален, уверете се в това:
Излиза на 12.03.2012 г., а издателите са "Колибри".

П.П. Е тая година се скапах. Тия издателства определено ще ме разорят. "Микро", "Фрагмент", "Джейк Ренсъм", "Събитието", "Поглед в мрака" (от поредицата "Сянката на Умелите" на Ейдриън Чайковски), "Левиатан се пробужда"... а сега и "Кървави книги"... Тази година определено се очертава много добра!

Събитието, Дейвид Лин Големън

"Събитие" е най-тайната организация в Съединените щати, изградена от най-блестящите индивиди в областта на науката, философията и военното дело. Ръководени от безстрашния майор Джак Колинс, тези хора са посветени на това да разкриват истината, таяща се зад митове и легенди, разпространени в световната история - от подземни агенции и теории на конспирацията, до извънземен живот и НЛО. И сега, когато е разкрита нова неописуема заплаха, най-голямата надежда за оцеляване на човечеството са Колинс и неговият екип.

Този път Организацията се изправя срещу враг със забележителна сила и мощ. За да са сигурни, че грешките от миналото няма да бъдат повторени никога, хората от Организацията трябва да се сработят със странен съюзник и да спрат смъртоносното присъствие, известно единствено като "Унищожителя на светове". Сега, насред пустошта на пустинята в Югозападна Америка, ще започне епична битка между два вида...

Добрееее.... първо Грейг Бек с "Под леда", после Конрад с "Произход", след това Фейхи с "Фрагмент" и Търман с "Химера"... Ако продължават в същия дух Алекс Софт определено ще се превърнат в любимото ми издателство. Дано от тях да видим и някоя друга книжка на Джереми Робинсън или Стив Олтън...

Малко новини: Primeval: New World

Обявен преди известно време, първият Spin-Off на британския хит Primeval (който представих не особено адекватно преди няколко дни) скоро ще се превърне в реалност, а ето и какво знаем досега за него.
Първият сезон ще е от 13 епизода - което го прави най-дългият сезон в цялата история на Primeval досега (изключваме сниманите като общ сезон четвърти и пети на оригиналния сериал).
Кейти Нюман от Impossible Pictures споделя, че тонът на сериала ще бъде: "По-мрачен, по-страшен, и по-възрастен" от този на оригинала... което навява асоциации с "Торчууд", който е по-възрастна версия на "Доктор Ху".
Действието се развива в Канада, с канадски екип (нормално е, тъй като самия сериал е канадски), като някой от оригиналния британски екип ще се направи камео в пилотния епизод (басирам се, че ще е Лестър - кой друг, освен шефа на стария екип може да се пръкне в пилота на новия? Е, добре де, и Конър може... или Бекър).
Продукцията на сериала започва в края на миналата 2011 година.
Тим Хейнс, един от създателите на оригиналния Primeval отново ще влезе в ролята на изпълнителен продуцент, заедно с Мартин Ууд и Джилиан Хорват (Sanctuary).
Първоначалното заглавие на сериала е трябвало да бъде Primeval: New Order, като в последствие е променено на New World.
Сериалът ще бъде независим от оригиналния Primeval, като единствените общи неща са вселената, която делят (т.н. Primeverse), аномалиите и съществата - праисторически и такива от бъдещето, с които новият екип ще се сблъсква във всеки епизод.

Абсолютно съм сигурен, че в някоя серия ще се появи или Гигантопитек или някое друго праисторическо човекоподобно (все пак из Канадските гори броди Бигфут...), а съдейки по промоционалните постери, вероятно ще видим и "Гигантския касапин" - Мегаланията, която е огромен, смятан за изчезнал (а според някои за все още жив) гущер от рода на вараните.
Но това са само предположения, а дали ще се оправдаят - е, ще видим през есента...

Годи препоръчва: Някои от най-добрите палео-артисти в света

Ето няколко линка с галерии на едни от най-добрите съвременни художници на праисторически твари.

Започваме с Todd S. Marshall:

Линк

Raul Martin

Линк

Fabio Pastori

Линк

Michael Screpnick

Линк

Julius T. Csotonyi

Линк

За тези се сещам в момента - ако открия други също толкова добри, ще пусна и тях. А сега - наслаждавайте се на прекрасните им творения

Вече прочетено: "На Запад от рая", Хари Харисън

От векове наред Северът е дом на многобройните племена на Тану. Номади и ловци, зависещи почти изцяло от многобройността на дивеча, сега те са измъчвани от тежките, сякаш безкрайни зими, които като че нямат край. С преместването на дивеча на юг, далеч от планините, гладът се спуска над племената. Това е и причината членовете на едно от тях, водени от вожда Амахаст да поведе хората си към морето - единственото що-годе безопасно място... безопасно, защото  просторните равнини на юг са ловни територии на други племена Тану, готови да вдигнат копията си срещу всички натрапници... а в горите още по на юг (единствените свободни места) дебнат Мургу - студенокръвните. Дума, която за човешките племена от севера е равнозначна на смърт.
Докато се занимават с риболов, опитвайки се да попълнят намаляващите запаси, Амахаст и хората му (сред които е и малкият му син Керик) случайно попадат на девствен плаж... където откриват невиждани досега мургу - не титанични зверове, а малки, почти човекоподобни твари. Обхванати от гняв, отвращение и ужас ловците избиват създанията... а последствията от това им действие ще са съдбоносни.
Защото тези същества за Илане - раса от разумни динозаври, която владее целия юг. И когато Вейнте, водачката на един от огромните им градове, достига плажа (който, както се оказва, е един от техните родилни плажове) и съзира касапницата там, тя решава да изтреби веднъж завинаги съществата, които са сторили това.
Така започва "На Запад от Рая" - първа книга от трилогията "Раят" на Хари Харисън, познат у нас с романите си за "Стоманения плъх", "Бил Галактическия герой" и "Свят на смъртта".
Оттам насетне книгата проследява съдбата на Керик - единственият оцелял от племето на Амахаст, след клането на което са подложени от Вейнте и ловджийките й.
Взет в плен, обучаван на сложния и странен език на Илане от младата Енге (членка на Дъщерите на Живота - секта сред Илане, която почита живота и осъжда безпричинното избиване на други живи твари), Керик скоро ще се превърне в най-силното оръжие на жадната за власт Вейнте... но и в най-опасния й враг.
Цялата трилогия за "Рая" е основана на сблъсъка между две култури, свързани само от едно - чудовищната, всепоглъщаща омраза. От едната страна са хората - примитивни, слабо развити, ловуващи с каменните си оръжия. От другата са Илане - най-проспериращите сред Мургу. Овладели до съвършенство генното инженерство, създавайки по този начин същества, които да служат на целите им, Илане живеят в пълна хармония с обкръжаващия ги свят. Дори и градовете им - огромни и могъщи, са изцяло създадени с помощта на околната среда.
Сблъсъкът между тези раси е неизбежен, място за мир няма - нито от страна на Керик, който повежда северните племена след успешното си бягство от града на илане, нито от амбициозната Вейнте. И в крайна сметка всичко води към неумолимата гибел на някоя от страните.
За разлика от книги като "Бил Галактическия герой" и "Стоманения плъх" например, където действието е обилно поръсено с хумор, та бил той хаплив и сатиричен, в "На Запад от Рая" хуморът е малко... ако въобще го има.
Това не е мирният свят на "Динотопия", където хора и динозаври живеят в мир. Не, тук властва омразата и войната.
Стилът на Харисън е страхотен, описанията на живота в племената на север са живи и истински, а светът на Илане ще плени въображението на всички онези, които обичат странни, чужди светове като Пандора от "Аватар" например.
Макар и издадена сравнително отдавна (пред 1998) книгата все още може да се намери, доколкото ми е известно. Ако успеете да я откриете, вземете я. Няма да съжалявате.
Аз лично чакам преиздание на цялата трилогия от "Бард" например... но засега това са само мечти...