От векове наред Северът е дом на многобройните племена на Тану. Номади и ловци, зависещи почти изцяло от многобройността на дивеча, сега те са измъчвани от тежките, сякаш безкрайни зими, които като че нямат край. С преместването на дивеча на юг, далеч от планините, гладът се спуска над племената. Това е и причината членовете на едно от тях, водени от вожда Амахаст да поведе хората си към морето - единственото що-годе безопасно място... безопасно, защото просторните равнини на юг са ловни територии на други племена Тану, готови да вдигнат копията си срещу всички натрапници... а в горите още по на юг (единствените свободни места) дебнат Мургу - студенокръвните. Дума, която за човешките племена от севера е равнозначна на смърт.
Докато се занимават с риболов, опитвайки се да попълнят намаляващите запаси, Амахаст и хората му (сред които е и малкият му син Керик) случайно попадат на девствен плаж... където откриват невиждани досега мургу - не титанични зверове, а малки, почти човекоподобни твари. Обхванати от гняв, отвращение и ужас ловците избиват създанията... а последствията от това им действие ще са съдбоносни.
Защото тези същества за Илане - раса от разумни динозаври, която владее целия юг. И когато Вейнте, водачката на един от огромните им градове, достига плажа (който, както се оказва, е един от техните родилни плажове) и съзира касапницата там, тя решава да изтреби веднъж завинаги съществата, които са сторили това.
Така започва "На Запад от Рая" - първа книга от трилогията "Раят" на Хари Харисън, познат у нас с романите си за "Стоманения плъх", "Бил Галактическия герой" и "Свят на смъртта".
Оттам насетне книгата проследява съдбата на Керик - единственият оцелял от племето на Амахаст, след клането на което са подложени от Вейнте и ловджийките й.
Взет в плен, обучаван на сложния и странен език на Илане от младата Енге (членка на Дъщерите на Живота - секта сред Илане, която почита живота и осъжда безпричинното избиване на други живи твари), Керик скоро ще се превърне в най-силното оръжие на жадната за власт Вейнте... но и в най-опасния й враг.
Цялата трилогия за "Рая" е основана на сблъсъка между две култури, свързани само от едно - чудовищната, всепоглъщаща омраза. От едната страна са хората - примитивни, слабо развити, ловуващи с каменните си оръжия. От другата са Илане - най-проспериращите сред Мургу. Овладели до съвършенство генното инженерство, създавайки по този начин същества, които да служат на целите им, Илане живеят в пълна хармония с обкръжаващия ги свят. Дори и градовете им - огромни и могъщи, са изцяло създадени с помощта на околната среда.
Сблъсъкът между тези раси е неизбежен, място за мир няма - нито от страна на Керик, който повежда северните племена след успешното си бягство от града на илане, нито от амбициозната Вейнте. И в крайна сметка всичко води към неумолимата гибел на някоя от страните.
За разлика от книги като "Бил Галактическия герой" и "Стоманения плъх" например, където действието е обилно поръсено с хумор, та бил той хаплив и сатиричен, в "На Запад от Рая" хуморът е малко... ако въобще го има.
Това не е мирният свят на "Динотопия", където хора и динозаври живеят в мир. Не, тук властва омразата и войната.
Стилът на Харисън е страхотен, описанията на живота в племената на север са живи и истински, а светът на Илане ще плени въображението на всички онези, които обичат странни, чужди светове като Пандора от "Аватар" например.
Макар и издадена сравнително отдавна (пред 1998) книгата все още може да се намери, доколкото ми е известно. Ако успеете да я откриете, вземете я. Няма да съжалявате.
Аз лично чакам преиздание на цялата трилогия от "Бард" например... но засега това са само мечти...
Няма коментари:
Публикуване на коментар