Вече прочетено: "Пиратски ширини"

Защо трябва да пиша ревю за книга, излязла преди две години?
Ами, защото преди две години нямах блог ;)
И защото това всъщност не е истинско ревю, а по-скоро лично мнение, което не претендира за изчерпателност или каквито и да било стойности като ревю... просто няколко думи за една страхотна приключенска история.
Карибите... рай за търсачите на приключения, владение на пиратите, възвърнали популярността си след изключителния успех на поредицата за капитан Джак Спароу (уникален Джони Деп)... окъпани в слънце води,  безименни острови, криещи зловещи загадки... и, разбира се, несметни съкровища.
Това е арената на действието в "Пиратски ширини" на покойния Майкъл Крайтън. Този път известният с технотрилърите си майстор ни поднася една по-различна история, която обаче в никакъв случай не е по-лоша от "Конго" да речем, или дори от "Джурасик парк".
Главният герой тук е капитан Чарлз Хънтър - капер, който (с известна доза дискретно съдействие от губернатора сър Джеймс Алмънт) организира нападение срещу Матансерос - смятаният за непревземаем остров на смъртоносния Казала - място, охранявано от отвесни скали... и мощни оръжия. Но Хънтър не би могъл да се справи сам с тази на пръв поглед самоубийствена мисия. С него са Мавъра - ням гигант, по-умен, отколкото изглежда всъщност; кръвожадния Лазю - всъщност жена, предизвикваща ужас у противника си; Чифутина, който е загубил пръстите на лявата си ръка след инцидент с барут... и принуден отново да работи с такъв; а най-смъртоносният от всички е Сансон - най-безмилостният убиец на Карибите, издънка на фамилия френски палачи.
Заедно те поемат на пътешествие към Матансерос - пътуване, по време на което ще се сблъскат с канибали, свирепи урагани, една жена, взета като "трофей" от зловещия Казала... и дори с морско чудовище (макар срещата с него да минава по-скоро спокойно). Но в Порт Роял - град на главорези, бардаци и кръчми, друг враг очаква завръщането на Хънтър и екипажа му - за да ги окачи на въжето. Това е Робърт Хаклет - нахаканият фаворит на кралския двор...
Повествованието при Крайтън, както винаги, е на ниво, приключенията - все така главоломни, а героите - симпатични, макар и малко недотам добре развити като характери. За сметка на това обаче морските битки са изключително задъхани и напрегнати, описани със забележително майсторство. Битката с Казала обаче приключи според мен малко прекалено набързо. Знам ли, може да греша, но ми се струва, че описваният като самата смърт злодей можеше да даде малко по-голям отпор... но това са дребни кахъри. Хънтър е типичният герой - смел, мъжествен и непоколебим, но моят голям любимец останва Сансон - тихата смърт, който крои планове, съвсем различни от тези на Хънтър. За сметка на това Робърт Хаклет е най-досадният и лигав образ, който се е появявал в книга на Крайтън... но останалите компенсират дразнещото му присъствие.
Та с две думи - "Пиратски ширини" е страхотен приключенски роман, идеален за лятото... или поне идеален за тези, които са пропуснали да го прочетат ;)