Цялата случка се разиграла в една механа в лондонския квартал Хоубърн. Съседите по маса на Уарбоус изразили твърдото си несъгласие с мнението му и предложили на господина да прекара една нощ в споменатия парцел. Под въздействие на алкохола и в стремеж да докаже на невежите, че историите са пълна измислица, той вдигнал високо халбата си и провъзгласил нещо в смисъл: "Приемам вашето абсурдно предизвикателство!"
След известни уговорки, наемодателят неохотно се отстъпил на настойчивите опити на Уарбоус да прекара нощта в пълния с призраци парцел. Направил го обаче с уговорката младият мъж да носи със себе си револвер и при първите признаци на нещо, доли далечно "необичайно" да дръпне прикрепения към звънец в стаята на наемодателя кабел. Макар очевидно Уарбоус да се присмял на идеята, той все пак приел.
Когато часовникът ударил полунощ, Уарбоус седнал на една маса, чакайки "нещото" да се появи. С огромна липса на ентусиазъм домакинът му оставил наемателя си сам, с револвера и една свещ. Ала до повторната им среща не минало много време.
По-малко от час по-късно (по-точно около четиридесет и пет минути по-късно), наемодателят се стреснал от бясното дрънчене на звънеца близо до леглото му. Преди той да успее да реагира, от стаята горе проехтял изстрел. Наемодателят скочил от леглото и с цялата бързина, на която бил способен, тръгнал нагоре по стълбите, очаквайки най-лошото.
С пълно право.
На пръв поглед стаята изглеждала непокътната... с изключение на сър Робърт Уарбоус. Изкривеният му от страх труп бил свит в ъгъла, а от дулото на револвера все още се издигал дим...
Според наемодателя Уарбоус очевидно стрелял по нещо, но по неизвестни причини куршумът не подействал на звяра. Той решил това след като открил дупка от куршум на съседната стена.
Историята дотук сякаш е обикновена "зловеща легенда", като онези, които се разказват край камината в зимните вечери.
Но само три години по-късно, Бъркли Скуеър станал арена на друга ужасяваща смърт.
През 1843 година, двама моряци от Портсмут (Робърт Мартин и Едуард Блънден) пропилели по баровете всичките си средства за нощувка в хотела и, забелязвайки изоставения Бъркли Скуеър, успели да строшат един прозорец на мазето, където се надявали да прекарат нощта. Открили, че мазето е неприятно влажно и пълно с плъхове, моряците се изкачили по стълбището няколко етажа по-горе, за да стигнат накрая в същата стая, в която сър Робърт Уарбоус намерил смъртта си.
Вероятно по-трезвият от двамата, Блънден изразил тревога, свързана със странно усещани в стаята, но страховете му бързо били пропъдени от неговия спътник, който използвал приклада на пушката си, за да разбие прозореца на стаята и да осигури свеж въздух за огъня, който двамата запалили с помощта на гниещи дъски и парчета от мебели. Скоро двамата заспали близо до огъня.
Но сънят на Блънден не траял дълго. След известно време той се събудил от скърцането на вратата. Той видял как малко по-малко частица светлина от отворената врата се промъкнала в тъмната стая. Прекалено ужасен, за да се движи, Блънден все пак успял да разбуди спътника си. Двамата мъже седнали и като че чули особен звук, влажен и лепкав, като че нещо се плъзгало по пода.
Изведнъж ужасените мъже скочили на крака, изправяйки се лице в лице с онова, което Мартин описва като "отвратително чудовище".
Съществото запълзяло между моряците и единствената им надежда за бягство, била отворената врата.
В мига, в който треперещия Блънден посягал към пушката, съществото изведнъж се стрелнало напред, обвивайки пилало около врата на Блънден.
Съзрял в това възможността си, Мартин избягал от къщата, крещейки за помощ. Попаднал на патрулиращ полицай. Първоначално скептичен по отношение на объркания разказ, който морякът му предоставил (и приписвайки го до известна степен на вонята на алкохол, носеща се от униформата на последния), полицаят все пак склонил да последва Мартин обратно към Бъркли Скуеър.
Според по-късните им разкази, Мартин и полицаят се качили тичешком по стълбите, но в стаята не намерили и следа от Блънден. Мартин взел пушката, която лежала на земята, и двамата мъже се заели да търсят изчезналия моряк. Усилията им сякаш щели да останат безплодни, докато двамата не влезли в мазето.
Разкъсаният труп на Блънден лежал в основата на стълбите на влажното мазе..
Тези две истории са само капка в морето от странни случки, свързани с Бъркли Скуеър. Съществото, което обитава мястото, е виждано и от други хора, неизменно описващи го като: "Аморфно същество, лъскаво и някак мазно, издаващо шум като от плискаща се вода." Повечето твърдят, че се крие в сенките, атакувайки жертвата с дългите си пипала, които имали куки, подобни на ноктите на орел. Не всички обаче споменават за пипала.
Тази описания правят от съществото обект на интерес от страна на криптозоолозите, които виждат в него някакъв вид октопод, мигрирал някак от Темза в огромния лабиринт от канали под Лондон и успял да проникне в Бъркли Скуеър през водопровода. Предполага се, че загадъчната твар се е хранела с плъховете в мазето и случайно попаднала на по-питателна храна в лицето на единия от двамата моряци.
По-късно се появили твърдения, че съществото е полтъргайст или нещо подобно, но скоро те отшумели в полза на теорията, че то е някакъв вид главоного. От доста време няма сведения за него, което води до две хипотези - едната е, че то се е върнало обратно в морето (ако приемем, че изобщо е дошло оттам), а другата - че поколението му все още обитава лабиринта от вековни тунели, хранейки се с популацията от плъхове под Лондон...
Няма коментари:
Публикуване на коментар