Историята започва в Енфийлд, Илинойс през хладната вечер на 25-и април, 1973 г., когато малко момче на име Грег Гарет зе нападнато от странни зверове докато играе с приятели в двора си. Детето описва съществата като трикраки, със сива и мазна кожа, къси нокти и огромни червеникави очи. Истерично крещейки, Грег се втурнал далеч от приятелите си в дома на родителите си.
Макар Грег фактически да е първият свидетел на онова, което щяло да стане известно като Ужаса от Енфийлд, известността на създанието идва около час по-късно, когато съседът на Гарет - Хенри МакДаниел, се връща у дома, за да намери две от децата си (Лил и Хенри Дж.), изпаднали в ужас. Децата твърдели, че "нещо" се опитало да влезе в къщата през вратата и монтирания на прозореца климатик, по времето, когато родителите им отсъствали. Малко след това семейство МакДаниел чуло звуци от драскане по входната врата.
Приемайки, че посетителят им е някакво бездомно животно, Хенри МакДаниел отворил вратата. Онова, което видял, разтърсило този иначе смел мъж до мозъка на костите.
Описанието на Хенри е почти същото като онова, дадено от малкия Грег Гарет - ниско същество, с три крака и огромни червени очи.
Затръшвайки вратата, Хенри бързо взел от килера фенерче и пистолет 22 калибър. Въпреки ужаса, в стремежа си да защити своето семейство, той отново отворил вратата, за да открие, че онова, което е видял първия път не е халюцинация. Описанието му пред полицията гласи:
"Имаше три крака, които крепяха късо, набито тяло. Две малки, къси ръце излизаха от гърдите му, а очите му бяха огромни, розови и блестящи. Беше сиво на цвят и... се опитваше да влезе в къщата."
Хенри стрелял по съществото, но вместо да падне ранено или мъртво, то "изсъска като дива котка" срещу изплашеното семейство. Хенри, който стрелял четири пъти по нещото, бил убеден, че го е уцелил.
Тогава странното същество изчезнало в нощта, изчезвайки с огромни скокове преди да се загуби към железопътния насип пред дома им.
МакДаниел незабавно призовал войници, които открили обаче само странна следа на двора и поредица от драскотини в дома му.
На шести май МакДаниел бил стреснат посреднощ от бурното лаене на кварталните кучета. Хенри станал от леглото, за пореден път заредил пистолета си и с голям трепет отворил входната врата.
"Видях нещо, което стоеше на железопътната линия. Не стрелях по него, не направих нищо. То тръгна по линията, отдалечавайки се в тъмнината. Не бягаше. Беше спокойно."
Шерифът на Уайт Каунти Рой Пошард Джуниър бил толкова притеснен от внезапо разразилата се медийна буря (да не говорим за реакциите на местните хора), че заплашил МакДаниел със затвор, ако не престане да подклажда паника у жителите на града.
Нещата обаче станали още по-зле, след като петима млади мъже се натъкнали на нещото близо до железопътната линия. Те описали съществото по същия начин като МакДаниел, с една единствена разлика - според тях то било космато.
Мъжете открили съществото в храстите и открили огън по него. Чудовището избягало с невероятна скорост, която надминавала всичко, на което човек е способен.
Последният очевидец на това странно създание е Рик Рейнбоу, директор на радиостанция WWKI в Кокомо, Индиана. Той и още трима неназовани лица твърдят, че са виждали сив обект да дебне извън една изоставена къща недалеч от домовете на Гарет и МакДаниел. Рейнбоу и екипът му успели да направят нещо, което никой преди тях не успял - записали звуците на съществото.
Тогава пристигналият криптозоолог Лорън Колман (един от най-уважаваните и сериозни изселователи по тази тема), чул записа... както и самото същество, докато претърсвал областта, където то било забелязано.
"Пътувах в Енфийлд да интервюирам свидетелите - казва той, - когато чух някакви странни скърцащи звуци, като вик на Банши и си тръгнах объркан."
Почти всички изследователи и скептици (нещо необичайно за подобен род случки) са категорични, че нещо непознато е бродило в района. Почти 40 години обаче за него няма повече съобщения... което не значи, че то или другите като него, са си отишли...
Няма коментари:
Публикуване на коментар